Абе я стига. Букви-мукви, празник-мразник, дрън-дрън. С тия букви дето са ги измислили Климент или учениците му /тц, не са ги измислили Кирил или Методи/ човек си умира Отглади, ако е човек на словото. Ако е писател, например, а не писувач по разните му там подкупно-продажни издания.Тук изключвам двамата, тоест единият /щото вече и Терзийски пропищя, та остана само единият/ нашумели благодарение на телевизорите български писатели. Хиляда продадени книги и вече успех – айде сиктир.
Хората не четат, това е. Гледат си смартфоните /ли бяха, какви ли бяха там ония джаджи, дето като прокараш пръсти по тях и ти показват дрешки, мадами и вървежни парчета/
Култура ли – много добре я обрисува починалият пианист – това е истината. Какъв ти тук празник.
Съвет към тези, които са решили да просъществуват с истинското стойностно слово. Научете английски /може испански или френски в краен случай/. Научете го много добре. Така го научете, че и да мислите на английски, и да сънувате на английски.
Тогава има някаква вероятност да си печелите хляба чрез слово, иначе – хич, йок. Не и чрез българския език. Българският е отживелица. Знайте си го, за да впечатлявате изтънчени чуждоземски приятели, но не разчитайте на него в никакъв случай. По-скоро чрез турския ще имате възможност за успех, нежели чрез българския.
Култура ли ? – абе я си вижте министър-председателя, абе я си вижте министъра на културата, я си вижте абитуриентите.
Празник-мразник.
Обратно към родната действителност след празниците
