Обругаха храм в центъра на София! Мълчим. Народ ли сме или мърша…
Автор: Елена Дюлгерова, ЗАРАТА
Църквата „Свети Седмочисленици” в столицата е обругана – надраскана с графити от всички страни. Вандали са изрисували обърнати кръстове, пентаграми, лица и надписи по цялата сграда. Извършителят все още не е ясен. Пространството около църквата е в ремонт заедно с обновяването на ул. „Граф Игнатиев“. Това става ясно от кратки дописки в електронните медии и разни сайтове, включително ЗАРАТА.
Безчинството се случва съвсем близо до централата на родната полиция, която нас клетите, ни пази.
Безчинството се случва досами храма, където мнозина помним как светецът от Байлово дядо Добри, приседнал смирено, сбираше стотинка по стотинка парици, за да ги дари до една на светата Църква за бедните и болните. Така даренията му стигнаха 80 000 лева!
Незнайно защо в социалните мрежи сериозен отзвук няма, няма и шумни репортажи по телевизиите – както със сигурност би станало, ако примерно за пореден път келеши награфитят паметника на Съветската армия в Борисовата градина или други келеши – този на Роналд Рейган в Южния парк. И в единия, и в другия случай воят щеше да е до небесата – от съответната политическа (псевдо или не) камбанария.
Днес най-пошло бе осквернен паметник на православието, което би трябвало да обединява всички ни. Без политически бои и грозни заклинания. Можехме да се вдигнем поне в социалните мрежи с гражданска позиция и човешки гняв. А родната полиция дето ни пази, да бе си направила труда да намери вандалите. Едва ли е толкова трудно, те си знаят контингента от дрогирани пикльовци, които се мотаят наоколо и безнаказано си веят байраците. Но не би.
„Вандали са драскали по св. Седмочисленици – Бог поругаем не бива… Но обществена реакция трябва да има, плюс чиновническа – там има камери заради родното МВР, дето ни пази. Така се тества жива ли е общността – със светините й.“ Това е краткият пост на професора от СУ „Св. Климент Оридски“ Дарина Григорова, която и в живота, и в трудовете си непокварено брани от поругаване изконното християнство. Впрочем, един от малкото постове във Фейсбук по темата, които аз видях (ако греша, моля за извинение!).
„Няма да има – обществена. Чиновническа по-може, ама вяла“, отвръща й покрусено харизматичната писателка Силвия Томова, неуморима с хапливите си ерудирани коментари във Фейсбук и все по-нашумяващите й книги („Грохот“, „Милост за приятелите“, „Печатарят“, „Черни мисли и двама мъже“…).
„Дъно! Пфу“, реагира проф. Григорова.
„Това е просто прогноза, така ми се струва… ще видим. Може пък да греша“, надява се Силвия Томова.
Един прекратък диалог от претъпкания с глупости Фейсбук, който в кратце казва, каквото има да се каже по темата.
И още малък, но зъл щрих. Една от телевизиите – не ефирните и най-гледаните – си бе позволила да направи кратък репортаж от храма „Свети Седмочисленици“, разговор с един от отците. Та този отец казва: „Страх ни е от тях (вандалите – бел. авт.). Наркомани са. Всичко може да се очаква.“
Наркоманите са болни хора, темата – отделна. Но наистина ли ще остане без отзвук този скверен акт на безпаметност, безхаберие, безчинство и невежество от страна на вандалите?
Наистина ли ще остане без отзвук този скверен акт на безпаметност, безхаберие, безчинство и невежество от страна на гражданството и властите?
Страх ли е това или нещо по-лошо – безразличие?!
Елена Дюлгерова
Усмивката, която изпращаш, се връща обратно при теб.