Объркани пътища без автостоп

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 9, 1990 г.
ОБЪРКАНИ ПЪТИЩА БЕЗ АВТОСТОП
От доста време насам наблюдавам един от съседите си, вече възрастен човек, който по странен и абсурден начин е болезнено привързан към стария си автомобил, марка „Вартбург”, производство 1960 г. По цели дни той лежи под него, нещо човърка, нещо очуква, подменя части, изцапан целия в грес и масло, докато накрая вартбургът тръгва, изминава петстотин километра, после отново се поврежда и процедурата се повтаря. В тая, на пръв път дребна житейска ситуация, откривам една закономерност, която се отнася за повечето от хората, които познавам: без да го осъзнава, човек може да бъде влюбен в мизерията си, да я естетизира и одухотворява. Мисля, че за голяма част от нас тази любов доскоро беше единствения начин да направим по-поносими съдбите си, които сякаш олицетворява тоя ръждясал в основата си, раздрънкан автомобил, с който все пак съседът ми по някакъв начин се беше придвижил по житейския си път. Но времето на побратимяване по мизерия отминава, такава връзка вече престава да е животворна, тя ни разлага вътре в душите ни и ни кара да се ненавиждаме – може би затова са доста тия, които сега искат да прекъснат пъпната връв, свързваща ги с тая България, която вече няколко поколения познават като единствена. За пръв път си дадох сметка за МАЩАБНОСТТА на явлението, когато веднъж минавах край консулския отдел в София. Но и Стара Загора дава достатъчно възможности за изводи. Само във фирмата за преводи „Росита” доскоро всяка седмица са се превеждали по няколкостотин дипломи и свидетелства за образование и специалност – предимно на инженери, лекари, техници и музиканти. По-голяма част от тях са решили твърдо да напуснат страната. Те са и най-търсени специалисти. Например, по теста, който се раздава на кандидатите за работа в посолството на Канада, най-високо се оценяват специалистите с научни степени – 75 точки. С 20 точки се оценяват завършилите техникум, с 0 точки хората с основно образование. Тестът за Австралия е подобен. В списъка на търсените специалисти на първо място са инженерите, квалифицирани в областта на електрониката и компютрите. Следват счетоводители, учители по японски и китайски език, лекари, механици и др. Най-ниско място в тази йерархия заемат най-добре платените у нас специалисти – сервитьорите. Възрастта и роднинското положение също се оценяват. Най-много точки в теста за Канада получават кандидатите между 18 и 25 години, по възможност несемейни – 18-20 точки. При наличие на роднини в Канада точките се увеличават. Максимумът, който независимият кандидат може да получи (независим от семейство, без роднини в Канада), е 95 т. За семейната категория – 85 т. На пръв поглед отговорът за ПРИЧИНИТЕ пораждащи емиграцията, като че ли е най-вече в материалната несигурност, икономическите подбуди се считат за основен лост. Но в разговорите си с различни хора разбрах, че съществува комплекс от причини, които ги тласкат към съдбоносното решение – комплекс от морални, политически, културни и битови проблеми, които често са ставали причина за дълги душевни терзания, вътрешна борба и отчаяние, чийто финал е решението – с риск да загубиш и малкото, което си имал – да разрежеш фаталната паяжина на досегашното си съществуване, в която те е оплело обществото на „развития социализъм”. Почти всеки си дава сметка за цената и се е примирил с нея като с неизбежна, но необходима ампутация. Йордан Й. е инженер, специалист по електроника във фирма ДЗУ. Тридесет и осем годишен е, семеен, с едно дете. Живее в гарсониера, безпартиен е и няма надежда да промени нещо в живота си. Но като една от главните причини за решението си да напусне страната посочва тази атмосфера на омраза и тотално разклащане на ценностите, която насища въздуха. Напоследък му е трудно да слуша дори дебатите във Великото народно събрание, да води разговори, усещането за абсурдност не го напуска. Хипертонията, от която боледува, напредва, чувства как с всеки изминат ден съсипва нервите си. Резултатите от изборите са премахнали и последните му колебания. Счита, че изгледите за промяна в тези условия са нищожни. Изобщо, резултатите от изборите през юни са последната капка, която е преляла чашата на търпението за мнозина от хората, с които разговарях, и това не са пропагандни думи. Ако приемем, че емиграцията е МОНЕТА С ДВЕ СТРАНИ, то лицевата й страна е надеждата, вярата в добрия шанс, желанието да се реализират заложените възможности и знания. Обикновено се предпочитат страни с емигрантско население – Австралия, Канада, ЮАР, Нова Зеландия. Те се оказват най-гостоприемни, но пътят към тях е осеян с тръни и иска месеци, дори години наред мъчително очакване, висене по опашки, жонгльорство, дори доза мошеничество, тъй като нито една от четирите страни няма посолство у нас. Да се получат необходимите документи е възможно само в Белград, където са най-близките посолства на Канада и Австралия, а за документи за ЮАР трябва да се пътува чак до Италия. За обработката на документите в австралийското посолство се заплащат 175 щатски долара, а в канадското 100 . при това без каквато и да е гаранция да бъде одобрена кандидатурата. На Николай М. от Стара Загора, студент по история във ВТУ „Кирил и Методий” зададох въпроса дали не се страхува да прежали специалността си и загубените в следване години, тъй като в Канада никой няма да му предложи възможност за занимания с история. Скъсването със специалността не го плашеше, тъй като вече бил наясно, че годините на следването са били посветени на една голяма измислица. Най-много го угнетяваше фактът, че голяма част от дисциплините, които е изучавал, са се оказали фалшиви и неистинни – История на СССР, История на КПСС, История на БКП, Нова история на България, философия и др. Времето за учене е било погубено за него и той не желаеше да стане поредният специалист, който ще трябва да направи завой на 180 градуса, признавайки цялата безсмислица на усвоеното през годините.
Петър КРАЛЕВ