ООН с призив за извънредно положение за климата

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призова правителствата да обявят „извънредно положение за климата“ и да изпълнят обещанията си да намалят замърсяването с въглерод, докато се възстановят от пандемията, предаде АФП, цитирана от БНТ.

Гутериш говори по време на откриването на срещата на високо равнище по въпросите на климата, проведена онлайн, за отбелязване на пет години от Парижката климатична сделка. Той предупреди, че настоящите ангажименти на държавите са „далеч от достатъчни“, за да ограничат повишаването на температурата до 1.5 градуса по Целзий. „Ако не променим курса, може да се насочим към катастрофално покачване на температурата с повече от 3.0 градуса този век. Ето защо днес призовавам всички лидери по света да обявят извънредно положение за климата в своите страни, докато се постигне въглероден неутралитет“, добави той.

Премиерът на Великобритания Борис Джонсън, китайският президент Си Цзинпин и френският Еманюел Макрон са сред лидерите, участващи във виртуалната среща на върха. Повече от 75 държавни глави се очаква да обявят подновени цели за намаляване на емисиите или да сигнализират за голямо намерение да помогнат на най-уязвимите държави да се справят с все по-честите климатични бедствия.

Парижката сделка повели на страните да ограничат затоплянето до „доста под“ 2 градуса по Целзий чрез значителни съкращения на емисиите на парникови газове. Но движението напред спря въпреки нарастващия обществен гняв за състоянието на планетата и поредица от научни доклади, предупреждаващи за опасностите от бездействието. ООН казва, че емисиите трябва да падат с 7.6% годишно до 2030 г., за да се запази ограничението в температурата от 1.5 градуса по Целзий.

През 2020 г., когато пандемията доведе до блокиране и ограничаване на движението, емисиите спаднаха с рекордните седем процента, съобщи ООН тази седмица. И все пак Гутериш заяви, че правителствата пропускат шанса да екологизират икономическото си възстановяване. Той каза, че страните от Г-20 – отговорни за лъвския дял от замърсяването с въглерод – харчат 50% повече в своите спасителни пакети за сектори, свързани с изкопаеми горива, отколкото с нисковъглеродна енергия.

„Това е неприемливо. Не можем да използваме тези ресурси за политики, които натоварват бъдещите поколения с планина от дълг на счупена планета“, каза той чрез видео-връзка. Гутериш призова страните, които вече са обявили нулеви цели по отношение на замърсяването, да изпълнят обещанията си и да ускорят намаляването на емисиите в съответствие с науката. „Всяка държава, град, финансова институция и компания трябва да приемат планове за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г. – и да започнат да ги изпълняват сега, включително като предоставят ясни краткосрочни цели“, добави той.

По-късно днес стана ясно, че Германия ще осигури допълнителни близо 500 милиона евро за мерки за подпомагане на други страни в борбата с изменението на климата. Това заяви германският канцлер Ангела Меркел, говорейки във видео формат на срещата на върха за амбициозните цели в областта на изменението на климата.

„Всички държави трябва да могат да финансират необходимите инвестиции в областта на опазването на климата. Германия възнамерява да отпусне допълнителни близо 500 милиона евро“, каза Меркел. Средствата ще дойдат от бюджета на германското министерство за икономическо сътрудничество и развитие. „Застъпвам се за това на международно ниво да стартираме процеса на финансиране на мерки, насочени към борба с изменението на климата след 2020 г., и да го завършим преди COP26 (26-та конференция по климата, планирана за ноември 2021 г.)“ , каза германският канцлер.

Меркел подчерта, че Германия „ще поеме ангажимента си да увеличи отделяните от бюджета средства за борба с изменението на климата до 2020 г. до 4 милиарда евро годишно“. „Германия ще продължи да внася пропорционален принос в бъдеще,“ каза Меркел.

Преди два дни на заседание на Европейския съвет по повод климатичните промени българският премиер Бойко Борисов заяви, че България ще успее да се вмести в параметрите за съкращаване до 2030 г. на изпускания от индустрията въглероден двуокис до 55% спрямо равнището от 1990 г.