Опасно ли е разтворена ножицата на заплатите между различните сектори?

Въпросът задава старозагорката Мария Хънтова и търси отговор в началото на сериозна дискусия по темата

Мария е родом от Стара Загора. През 2016 завършва висше образование по Бизнес Мениджмънт и в момента работи в сферата на финансите. Фен е на добрата журналистика, а в свободното си време обича да чете икономически и бизнес анализи.

Ето и разсъжденията й за важността на IT сферата в България – и непредвидените последствия от бума й.
„Често вкъщи коментираме, че този и онзи наш познат от гимназията е станал „кодер“ – от тези, които завършиха висше образование по Информатика, до тези, които завършиха финанси, психология, най-различни изкуства или изобщо нищо не завършиха. Огромна част от приятелкия ни кръг, която живее в България, рано или късно се (пре)квалифицира в IT сферата.
Вероятно поради тази причина основната гледна точка, с която се сблъскваме е абсолютната и безпрекословна подкрепа към бума на IT бизнеса, подтикнат от клонове на чужди компании в България. Търсене в Google безспорно връща резултати, в които се подчертава, че има огромен глад за IT специалисти и спешната нужда да се обучават и наемат все повече.
Според мен това, което не се коментира достатъчно, е обратната страна на монетата на растежа на българския IT сектор.
IT секторът в България е един от най-бързо растящите. Голям брой млади хора, които са готови да се учат и да работят здраво за чуждестранни компании, получават възможност да печелят заплати, за които техните родители и познати от предишни поколения могат единствено да мечтаят.
В същото време докато в IT средната заплата е 4000 лева на месец, има сфери, където заплатите не са се увеличили толкова много в последните години. Наличието на прослойка от хора с непропорционално високи заплати спрямо повечето други индустрии, има влияние върху стандарта на живот и на тези, които не работят в сферата, особено в населени места с голяма концентрация на tech компании. Докато IT специалистите могат да си позволят да платят висок наем или за по-скъпи имоти, получавайки заплати в пъти по-високи от средните за страната, за работниците в други индустрии животът става все по-скъп.
Никоя индустрия не съществува във вакуум. Докато трудът на един IT специалист се оценява 3-пъти над средното ниво, неравенството в заплатите спрямо други професии създава предпоставка за изтичане на мозъци към IT сектора.

В момента в България прирастът на населението е негативен (с други думи, то намалява всяка година), и от този вече лимитиран брой хора трябва да се попълнят както удвоилите се в последните 10 години работни места в IT индустрията, така и всички други позиции. За пример ще дам само една, близка до нашето ежедневие – в Стара Загора асансьорните техници се броят на пръсти, а млади „чираци“, които да поемат щафетата, за съжаление в момента няма.
В същото време растежът на IT сектора създава риск, свързан с концентрацията на една индустрия. Наблюдаваме съвкупност на много чуждестранни фирми, които имат доста подобен финансов модел. Те се възползват от сравнително евтината работна ръка и сравнително доброто качество на труда в България, предлагайки добро заплащане на служителите си в замяна. Но какво ще се случи, когато заплатите в България в тази сфера станат толкова високи, че компаниите вземат решение да преместят офисите си в по-евтини места, където качеството може да бъде на същото ниво? Ако не мислите, че това е възможно, вземете за пример изтеглянето на голям брой чуждестранни фабрики за дрехи от Китай към Виетнам, когато цената на труда в Китай спира да бъде конкурентна. Какво би правила държавата тогава – без работна ръка в ключови сфери и голяма група хора, с много специфичен опит, за който работните места са изчезнали.
Защо според мен е важно да се коментира тази страна на монетата?
От лични наблюдения бумът на индустрията се разглежда твърде еднолинейно. Разбира се, за работещите в нея високите заплати и стандарт на живот са добра новина, а колкото повече компании има, толкова повече възможности за професионално развитие. В същия тон IT компаниите, гладни за кадри, рекламират сферата и създават все повече опции за тренинг и преквалифициране. И за държавната хазна има ползва, заради високите приходи от данъци и осигуровки.
Сред еуфорията е важно да се говори и за непредвидените последствия от прекомерния растеж само в една индустрия, за пропастта между стандарта на живот на наетите в нея и всички останали, и за съпровождащите рискове.
Едва когато успеем да предложим алтернативни гледни точки ще може и да се води конструктивна дискусията за това как политиките на държавата трябва да се отнасят към индустрията. Надявам се споделената по-горе гледна точка да ви даде повод за размисъл и тема за разговор“.