ОПЕК трябва да се адаптира към новата петролна реалност

Снимка: Bloomberg

Тъй като промяната нахлува в петролната индустрия, западните компании най-накрая започнаха да осъзнават реалността на задаващия се преход към нисковъглеродна икономика. Сега страните производители на петрол от ОПЕК правят същото. Споровете в картела не са необичайни. Но скорошният неуспех на усилията за постигане на съгласие за увеличаване на производството изглежда малко по-различно. Между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) настъпи разрив, който представляваше риск най-малкото ОАЕ да напусне групата. Това повдига и въпроси относно способността на картела да запази дисциплината си и да стабилизира петролните пазари, докато енергийният преход набира скорост, пише Financial Times в редакционен материал. 

Последният сблъсък в ОПЕК идва само 15 месеца след предишния. Докато коронавирусът бушуваше в световен мащаб, Саудитска Арабия и нейният партньор в OПЕК+, Русия, набързо започнаха безразсъдна ценова война. Те обаче се оправиха и OПЕК+ договори безпрецедентно съкращаване на производството с 10 милиона барела на ден, за да подкрепи цените на петрола, доведени до исторически минимуми от сриващото се търсене.

Още барели бяха пуснати бавно на пазара. Рияд и Москва предложиха месечно увеличение на производството от август до декември, намалявайки оставащата разлика. Те също така се опитаха да удължат сделката за доставки на OПЕК+ след планираното й изтичане през следващия април и до края на 2022 г.

Но се появява напрежение за това как да се отговори на бъдещата пазарна динамика. Притиснати от активисти и акционери, големите западни петролни компании ограничават производство, за да намалят емисиите. Тъй като обаче малко е направено за намаляване на глобалното потребление на петрол, търсенето ще продължи да нараства в продължение на няколко години – отваряйки възможности за националните петролни компании да намалят разликата с предлагането – преди да започне да спада. Съзерцавайки приближаващия пик в търсенето, някои членове на ОПЕК предпочитат да увеличат приходите от петрол, докато могат, отколкото да оставят ресурсите в земята, рискувайки да ги превърнат в блокиран актив.

ОАЕ разби редиците, като се противопостави на всяко разширение, което не включва преоценка на собствения им дял в производството. Емирствата казват, че квотата им, определена миналата година, е надхвърляла максималните им възможности за производство – така че е трябвало да намалят предлагането с по-голям дял от другите. ОАЕ инвестира милиарди долари в увеличаване на производствения си капацитет до близо 4 милиона барела на ден сега и планирани 5 милиона в бъдеще. Абу Даби смята, че максимизирането на краткосрочното производство е жизненоважно за осигуряването на следпетролното му бъдеще – да плаща за рафинерии и нефтохимически заводи, които ще добавят повече стойност към добива на суров петрол и ще финансират диверсификацията извън петрола. Някои други членове на ОПЕК, като Ирак, също биха се радвали да отворят крановете сега.

Различията може да са по-малко ярки, отколкото изглеждат. Саудитска Арабия подкрепя контролирано увеличение на производството, за да гарантира, че цените няма да скочат с възстановяването на световната икономика и плаши страните потребители да преминат по-бързо към възобновяеми източници. Но Саудитите искат цените да са достатъчно високи, за да напълнят държавната хазна и да насърчат инвестициите за задоволяване на търсенето преди пика, страхувайки се, че в противен случай може да се стигне до свиване. Страната увеличава собствения си максимален капацитет от 12 на 13 млн. барела дневно. Търканията на Рияд с Абу Даби надхвърлят добива на петрол. Но позволяването на производствената база на ОАЕ да бъде повишена може да доведе до разтурването на цялата сделка, тъй като Русия, Ирак и други страни, които се стремят да повишат производството, ще изискат същото.

След първоначалното си препъване OПЕК+ реагира ефективно на миналогодишната криза, която въпреки дълбочината си, както отбеляза неотдавна главният икономист на BP Спенсър Дейл, се оказа видът краткотраен шок в търсенето, с който разширеният картел е най-подходящ да се справи. Устойчив спад в търсенето, успоредно с преминаването към нетни нулеви въглеродни емисии, би дал на някои членове на ОПЕК по-голям стимул да увеличат дела си, отколкото да стабилизират пазара. Това е предизвикателство, което картелът може да намери за по-сложно.

Източник: https://www.investor.bg/ .