Опит за диагноза на едно „заболяване“ или Какво разделя интелигенцията?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 57, 1991 г.
Опит за диагноза на едно „заболяване“ или
Какво разделя интелигенцията?

[ad id=“225664″]
Интелигенцията е разделена, твърдят мнозина. И не се изненадват, щом и нацията е разделена. Интелигенцията е синя, убедено доказват едните. Червена е, не по-малко убедено сочат другите. И викат на помощ социологията, статистиката, доказват го с проценти. Сигурен съм, че истината не е нито с едните, нито с другите. По-точно – това не е цялата истина. Получила алергични комплекси от десетилетия идеологически надзор, художествената интелигенция например съвсем не бърза да приеме който и да е цвят. Най-точните координати за мястото й в пъстрия политически спектър са безцветният сектор, неангажирането й с никоя политическа сила. Поне на преобладаващата част. И все пак – разделение има. „Заболяването“ е на лице. И това наистина е твърде тревожен и важен въпрос, защото става дума за онази част от нацията, която с интелектуалните и емоционалните средства на изкуството влияе силно върху огромната част от хората. Кои са, според мен, причините за това разделение? Не отхвърлям политическите, въпреки че може би те не са най-важните. Едно ядро от интелектуалци, което още преди 10 ноември поведе открита борба срещу тоталитарния режим, постепенно обедини около себе си още представители на художествените среди – писатели, журналисти, артисти, и днес изповядва и защитава идеите на СДС. Друга част от същото това ядро не измени на социалистическата идея и днес е сред реформаторите на БСП, в която останаха да членуват и още представители на интелигенцията. Между тези две групи съществува често пъти открита конфронтация, която създава впечатлението за по-мащабно разделение по политически причини. Друга по-сериозна причина е умението за реализация в условията на пазарното стопанство. В новата обстановка чест от интелигенцията бързо успя да създаде частни издателства, вестници, които намериха своята аудитория, галерии, навлезе в шоубизнеса, натрупа определен първоначален капитал и вече показва относителна независимост от политическата конюнктура. Много творци обаче все боледуват от синдрома на непоносимост към диктата на пазара. Те живеят с остарелите (а може би вечни) романтични представи за творчеството и мястото на творците в обществото, като хора, призвани преди всичко да създават изкуство, без да се „омърсяват“ с практическо печелене на пари. Това е по-голямата част от нашата художествена интелигенция, която живее днес на прага на социалния минимум. Ражда се нова причина за вътрешно разделение и противопоставяне в един по-скоро морален и икономически план. Разделението има вече и „географски“ причини. Неудовлетворени от възможностите за творческа и професионална реализация в България, много таланти, особено млади, предпочетоха пътя към Европа, Канада и Америка. Не ги осъждам. Наред с много други критерии, явно се преосмисля и критерият за патриотизъм. Може би, ако успееш да се изявиш в чужбина, ти си също толкова патриот, колкото и ако останеш в България, за да работиш за нея. но не всички мислят еднакво. Пък и за различните изкуства ситуацията е различна. Ако музикантите или художниците с техния универсален език имат по-малки проблеми в чужбина, то писателите се изправят пред огромната и често пъти неопреодолима езикова бариера и невъзможност да творят навън. Но е факт, че България вече има художествена интелигенция и извън границите си. Съществува разделение и по твърде тесни „браншови“ интереси. Случва се всеки да дърпа чергата към себе си. Понякога, в преговори с различни началства за разпределение на и без това оскъдните средства за култура, се убеждава този или онзи, че художниците са по-важни от писателите, писателите – от артистите, артистите – от журналистите и т.н. Могат да се открият и още причини за разделението. По-важно е да се разбере кого обслужва това разделение, кой има полза от него. На първо място хора и партии, които преследват свои властнически или тяснопартийни интереси. Тази тенденция ще се почувства още по-остро сега, в предизборната кампания. „Разделяй и владей!“ е много удобен подход и за хората, които искат да разгромят културата, които смятат, че културата и излишен разкош във времето на икономическа криза. Полза от разделението на интелигенцията има и една лумпенизирана група с претенции за творци, която по обясними причини не е успявала да получи „признание“. В арсенала на тези мними творци влизат оплюването, политическите инсинуации, провокациите клюките с цел да се дискредитират изявени писатели, художници, журналисти. Изводът е банален, но необходим – да се водим от идеята за обединяване на силите. Където и да сме, каквито и политически възгледи да изповядваме, независимо от приспособимостта си към пазара и т.н. За да се спаси духовността на нацията. За да се спаси и самата нация, която без тази духовност би била раздирана от много по-жестоки противоречия с непредвидим завършек. Спомням си последното интервю с академик Амосов в злополучната „Всяка неделя“. Той перифразира един поизхабен лозунг по следния начин: „Интелигенти от всички страни, съединявайте се!“ Имаме ли основание да не се съгласим?
Таньо КЛИСУРОВ