Опряла на прозореца ми лапи…

Опряла на прозореца ми лапи,

космата, зла, със зинала уста,

готова всеки миг да ме ухапе,

като вълчица гледа ме нощта.

Ала пердето дръпвам и отстъпва

за миг, за два ликът й озверен.

Но в себе си какво перде да дръпна?

Вълчицата е влязла вътре в мен.

Дамян Дамянов