Организация на демократичната държава

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 69, 1990 г.
Правна консултация
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА
Държавата проявява съществуването си чрез множество и разнообразни властнически актове или действия. Тъкмо тях наричаме функции на държавната власт. Държавната воля се изразява с правни актове, затова функциите й са преди всичко правни функции. Трите основни функции на съвременната демократична държава са: законодателна, изпълнителна и съдебна. Чрез ЗАКОНОДАТЕЛНАТА ВЛАСТ държавата в определени от конституцията форми проявява волята си дадена норма или група от норми да придобият силата на закон, т.е. на абстрактно и общоважимо правило. Как държавните органи са компетентни да законодателствуват, е определено от конституцията. В абсолютната монархия – монархът; в конституционно-ограничената – парламентът и държавният глава; в парламентарните републики понякога се добавя и избирателното тяло; в авторитарните държави законодател може да бъде и самото правителство въз основа на специален конституционен закон. При демократичните управления правителството има право съгласно конституцията да издава наредби със сила на закон, но те подлежат на бързо одобрение или отменяне от парламента или пък се издават въз основа на особено пълномощие, гласувано от парламента с форма на закон. (Практикува се във Франция и САЩ.) Законодателната процедура се състои от 5 действия: 1. Инициатива за внасяне на законопроекта и парламента. 2. Обсъждане в комисия (парламентарна) и в парламента. 3. Гласуване, одобряване (санкция на държ. глава, референдум. 4. Промулгация – удостоверяване от държ. глава и надлежния министър, че законът е създаден по установения ред и заповед за изпълнението му. 5. Обнародване. ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ на държавата е законоизпълнителна и управителна. Двете понятия се допълват и образуват едно цяло: законите се създават, за да се управлява чрез тях, а управлението се извършва точно според законите. Изпълнителната власт се характеризира с постоянна творческа динамика в рамките на законността. За това административните органи са в постоянно действие и са строго йерархично устроени. На най-високо стъпало конституцията поставя държавния глава; той назначава всички останали надолу и те му са подчинени. СЪДЕБНАТА ВЛАСТ на държавата се състои в прилагане нормите на обективното право в конкретни случаи, т.е. възстановяване на дадено право в случай на спор. Чрез нея държавата поддържа правовия ред. Органите, чрез които държавата действува, са отделени в специална категория и имат някои служебни привилегии (независимост, несменяемост), за да могат да служат само на закона. Принципът за разделяне на властите в неговата най-чиста форма се заключава в следното: суверенната държавна власт се разделя на три основни власт-функции – законодателна, изпълнителна и съдебна, – които се поверяват на три отделни, индивидуално напълно различни правно и политически равни помежду си един от друг независими органи. Това значи, че всяка една власт-функция е суверенна в своята област на компетентност; че едната власт не трябва да се меси в работата на другите две, че органите на едната власт не могат да бъдат назначавани, а още по-малко уволнявани или премествани от органи на останалите две власти; че необходимото единство на държавната власт се запазва чрез хармонично сътрудничество (а не чрез вместване или подчинение) на трите отделни власти, към каквото те са принудени да се стремят по самото естество на своето и държавно устройство. Без това сътрудничество нито една от власт-функциите не би могла продължително и правилно да действува. Тъкмо тази взаимна зависимост осъществява уравновесяването на властите и гарантира политическата свобода на гражданите. Принципът на разделение на властите има три значения: 1. Историческо – да отрече централизма на абсолютната монархия; 2. Политическо – да се възприеме от всяко учредително събрание като основно правило на целесъобразност и политическа мъдрост; 3. Юридическо – да бъде приложено в конституционно право, да бъде облечено във формата на задължителни правни норми. Политически и юридически тези принципи намират най-целесъобразното си приложение в правовата държава и съставляват нейната организационна основа. По необходимост този принцип предполага представително управление – той е немислим и излишен при пряката демокрация, където народът е единствен носител на суверенитета и го упражнява сам, чрез своите представители, избрани временно и отговорни пред него. Правовата държава по самата си природа предполага разделение на властите. За да бъде управлението подчинено на законите, необходимо е управителната власт да бъде отделена от законодателната и да се подчинява, да изпълнява точно издадените от нея заповеди-закони. Ако административните органи са и едновременно законодатели, биха били подчинени сами на себе си, което противоречи на самото естество на правото, предполагащо срещу всяко субективно право известно задължение у друг субект. В края на краищата се свежда към целесъобразно, но точно прилагане на действащото право – взаимното контролиране е евентуалното възпиране на трите власти, не е власт, а само средство за гарантиране точното осъществяване на правото. Противоположната форма на управление, тъй наречената „полицейска държава”, дава на изпълнителната власт правото да определя свободно общия интерес и да го осъществява с различни средства. Същността на конституционното устройство на една модерна правова държава се състои в организирането и принципа на разделяне на властите. Необходимите условия са две: всяка една от трите области на компетентност да бъде завършена в себе си и независима по начало; второ, да бъде поверена на различни органи и индивидуално различни лица. Третата задача е да се поставят в правно организирана връзка – от начина на координиране на дейността им зависи формата на управлението. Ако трите власти бъдат изолирани до възможния максимум, ще има управление като това в развитите демокрации. Ако са органически координирани, ще имаме парламентарно управление при превъзходство на парламента, а при хегемония на изпълнителната власт ще имаме авторитарен режим. Равенство между властите е политически невъзможно, но и пълното отхвърляне на принципа на разделянето е немислимо без възвръщане към абсолютизъм или някой вид диктатура.
Д-р Димитър ДАМЯНОВ