Оригинално предложение – ЛЕЧЕБНИЦИ НА УМА

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 47, 1991 г.
ОРИГИНАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
ЛЕЧЕБНИЦИ НА УМА
Библиотеките имат голямата мисия да съхранят натрупаната мъдрост на миналото и да събират информацията за настоящето. Да се събират, систематизират и съхраняват знания винаги – за всяко време и общество – е струвало скъпо. Не случайно всички библиотеки са създавани и обогатявани с покровителството на монарси, кардинали, учени и общественици. Но не е необходимо да отиваме назад във времето. Позната ни е историята на българските читалища, тръгнали от своите библиотеки, създадени с грижата и поддръжката на обществеността. Защо припомням всеизвестни факти? Защото в условията на криза библиотеките ще преживеят тежки времена и ще имат нужда от подкрепа. Проблемите, пред които ще бъдат поставени, са намаляване на средствата за набавяне на книги, периодични издания и други библиотечни материали и съответно обедняване на фондовете им. Първите трудности се почувстваха. Дори най-голямата и най-богатата библиотека в региона – библиотека „Захарий Княжески“, тази година не получава периодични издания, абонирани с валута. Един поглед върху статистическите данни за 1990 г. показва, че в Стара Загора библиотеките, които не са закупили нито една книга през годината, са над 12. Между тях : в Птицекланицата, ЗСК, Аптечно управление, Локомотивно депо, Текстилни влакна, Кооперативния пазар, Промишлено-монтажно управление и др. От друга страна икономическата реформа ще промени характера на стопанската дейност и структурата на общественото производство. Настъпващите промени във фирми, предприятия, учреждения и институти ще направят една част от профилирано комплектуваните фондове на библиотеките им неефективна, а друга – ненужна. Може би това е и една от причините още през 1990 г. библиотеките в „Сърп и чук“, „Прогрес“, „Родопа“ и др. да не са раздали нито една книга. Когато става въпрос за фалит на предприятия, за пазарна политика, за формулиране на нови цели и избиране на стратегия и тактика за тяхното достигане, естествено е да възникнат и въпросите за промяна в профила на библиотеките, усъвършенстване ефективността на обслужването им или за закриването на някои от тях. Съдбата на натрупаните през годините библиотечни фондове в никой случай не трябва да бъде решавана с лека ръка. Не бива да се допуска разпиляването на книгите или умъртвяването им в шкафове под ключ като стари и ненужни никому вече вещи. Ако фирмата, предприятието промени коренно дейността си, неефективната част от фонда би следвало да се предаде на друга – жизнеспособна библиотека, близка на досегашния профил. Освобождавайки се от излишното, стопанските ръководства трябва да обмислят перспективите за по-нататъшно развитие на библиотеките и да подкрепят това развитие. Ако финансово-икономическата ситуация е толкова сложна и се налага закриване на библиотеката, фондът трябва да се предаде на библиотека, чийто статут предвижда да съхранява и предлага на читателите литература от всички отрасли на знанието, без ограничение за тяхната информационна стойност. Библиотека „Захарий Княжески“ сдъс своя универсален характер, достъпност за всички граждани и статут на архив на книжнината за региона може да съхрани в необходимата екземплярност книгите на библиотеки, които променят профила си или се закриват. Удобен е моментът да изразя благодарност към ръководствата на общинския съвет на Отечествения съюз, общинския съвет на Българската социалистическа партия и фирма „Верея – Автотранспорт“, предали книгите си на библиотека „Захарий Княжески“, и да отправя апел към онези, на които предстои да решават съдбата на своите библиотеки. Гърците наричали библиотеките „лечебница на ума“. Те – лични или обществени, се създават бавно, с много години и натрупвания през годините. Непростимо би било, ако обременени от тежки грижи, не помислим за книжовните сбирки и фондове. Старозагорци, доказвали неведнъж отношението си към духовните ценности на града, сега трябва да опазят и подкрепят тези „лечебници на ума“, които ще устоят на времето и винаги ще бъдат привлекателни за тях.
Денка ДУНЧЕВА, директор на библиотека „Захарий Княжески“