Русия е технически подготвена да води ядрена война. Това заплаши президентът на страната Владимир Путин в сряда в интервю за руската държавна телевизия.
Изказването му обаче е част от дълга серия подобни предупреждения. То идва само 2 седмици след последната заплаха с употреба на ядрена сила от руска страна. В края на февруари Путин предупреди Запада, че го очакват „трагични“ последици, ако изпрати войски в Украйна. Това се случи, след като френският президент Еманюел Макрон не изключи възможността западни войски да се изпратят на фронта в подкрепа на Киев.
В сряда Путин отново отправи такава заплаха в свое интервю за руската държавна телевизия. По думите му светът в момента не върви към ядрен конфликт и Русия не вижда необходимост да използва ядрена сила в Украйна. Въпреки това „от военно-техническа гледна точка сме подготвени“ за ядрен сблъсък, каза Путин.
„Оръжията съществуват, за да ги използваме“, каза още руският президент. Той добави, че е готов да употреби ядрената сила на Москва, ако има заплаха за „съществуването на руската държава, нашия суверенитет и независимост“.
Откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г., Путин периодично предупреждава за възможна ескалация до ядрен конфликт. Анализатори в сферата на сигурността казват, че заканите му целят да сплашат западните държави и да ги спрат да подпомагат Украйна в справянето ѝ с руската инвазия.
До момента обаче изказванията на руския президент не са попречели на държавите от Европейския съюз (ЕС) и НАТО да предоставят военна и финансова помощ на нападнатата страна.
Ето случаите, в които Путин е заплашвал Запада с ядрена война от началото на руската инвазия в Украйна.
Решението за употреба на ядрени оръжия, контролирани от Русия, е в ръцете на руския президент. Путин управлява страната като президент или министър-председател от 1999 г. насам.
Последната му заплаха идва на фона на предстоящия тази седмица нов президентски вот, от който той със сигурност ще излезе победител. Изборите в Русия са строго контролирани от Кремъл и не се считат за свободни и честни.
През 2022 г. Украйна си върна голяма част от територията, която Русия първоначално завзе в рамките на своята инвазия. Контраофанзивата на Киев през 2023 г. обаче не успя да постигне очаквания напредък. Това породи опасения, че войната е стигнала до задънена улица.
За опасност от ядрена ескалация се говори още от началото на нахлуването. Експерти и политици сравняват ситуацията около войната в Украйна с Кубинската криза от 1962 г., когато Съветският съюз и САЩ са най-близо до ядрена катастрофа.
Вашингтон твърди, че не е забелязал съществени промени в ядрената позиция на Москва. Публичните ядрени предупреждения на Путин обаче пораждат безпокойство в САЩ.
Кремъл има собствена ядрена доктрина, в която са посочени условията, при които Русия би използвала ядрено оръжие. Това може да се случи в отговор на нападение с ядрена сили или пък с конвенционални оръжия, „когато самото съществуване на [Русия] е поставено под заплаха“.
Русия и САЩ контролират над 90% от ядрените оръжия в света.