За ЕС циркулират какви ли не лъжи и заблуди: че се разпада, че се ислямизира, че е бюрократично чудовище, че е под диктата на Берлин и Париж. Тук опровергаваме осем от най-често срещаните лъжливи твърдения за ЕС:
Мит първи: „ЕС се разпада“
Факт е, че през последните години Евросъюзът се бори срещу сериозни предизвикателства, а евроскептични гласове се чуват из целия континент – особено след решението на Великобритания да напусне ЕС. Иначе обаче ЕС изглежда в много добро здраве: от 1980 до 2016 година БВП на страните-членки е нараснал от 3,8 трилиона на 16,5 трилиона долара, като според прогнозите след 5 години ще достигне астрономическата сума от 24 трилиона долара. След известен спад в периода 2013-2016, напоследък се възвръща и доверието на хората в ЕС. Днес 40% от европейците одобряват работата на ЕС (само 21% не я одобряват), а 56% от гражданите са оптимисти за бъдещето на Евросъюза.
Мит втори: „Страните-членки са жертва на Брюкселския диктат“
Критиците на Евросъюза често твърдят, че Европейската комисия извива ръцете на страните-членки – и че от това страдат гражданите. Всъщност обаче ЕС е обединение на суверенни държави, които доброволно отстъпват някои компетенции на Брюксел, но за сметка на това получават редица предимства като свободата на придвижване и най-вече – достъп до най-могъщия обединен пазар в света. „Брюксел“ не замества суверенните национални правителства, а политиките на ЕС се формират в процес на преговори в рамките на трите централни институции – Европейския съвет, Европарламента и Еврокомисията.
Мит трети: „ЕС е бюрократично чудовище“
За своите 500 милиона граждани ЕС се грижи с помощта на 32 000 служители и чиновници. При население от 325 милиона в САЩ броят на тези хора е 2,6 милиона. 82-милионна Германия се справя с 315 000 чиновници и служители, във Великобритания броят им е 400 000, а в Полша – 427 000. Колкото до прочутия аргумент, че ЕС се опитва да регламентира всичко, та чак до кривината на краставиците, той не отчита един важен факт: такъв огромен вътрешен пазар има нужда от общи стандарти. При това тези стандарти се въвеждат след подробно обсъждане с бизнеса и имат за цел единствено да защитят правата на потребителите. Понякога стандартизацията дори изостава от нуждите – доказва го големият шум около различното качество на едни и същи храни в Западна и в Източна Европа.
Мит четвърти: „Франция и Германия доминират ЕС“
Всички решения в ЕС се взимат в резултат от сложен процес, който минава през Съвета, Парламента и Комисията. В Еврокомисията Франция и Германия са представени с по един комисар – както всички останали. Да не говорим, че най-важните решения (за бюджета, за разширяването, за външната политика) винаги се взимат единодушно. Поради това в Съвета и в Комисията отделни държави или групи държави успешно прокарват собствена политика, например Кипър срещу преговорите за членство с Турция или пък четирите Вишеградски страни по въпроса за миграцията и бежанците. Френско-германски диктат не може да има и поради едно просто обстоятелство: двете страни са на различни позиции по някои от главните въпроси като данъчния съюз, трансферните плащания и бързината на политическото обединяване.
Мит пети: „Еврото е причина за всички злини“
Общата валута е не само икономически, но и политически проект. Той има за цел да улесни търговията и да подпомогне възникването на обща европейска идентичност. Хората в държавите от еврозоната при пътуване печелят чисти пари, защото вече няма такси при обмяната на валута. Бизнесът – също. Търговията има голяма изгода и поради това, че вече не съществува рискът от колебаещите се валутни курсове. От въвеждането си досега общата европейска валута успя не само да задържи инфлацията около 2%, но и да стане втората резервна валута в света, след долара.
Мит шести: „Европа се ислямизира“
Да, мюсюлманското население в ЕС нараства и в момента възлиза на около 26 милиона. Но това са само 5% от населението. Според прогнозите, до 2030 процентите ще станат 6, а до 2050 – 7,4. Но дори тези числа са твърде ниски, за да се говори за „ислямизация“. Освен това мюсюлманското население нараства не толкова поради приток на мигранти, а поради по-високата си раждаемост. И днес в редица европейски държави, сред които е и България, живеят по 7-8% мюсюлмани, но тези страни изобщо не се смятат за „ислямизирани“. Това лъжливо усещане идва и от още нещо: младите хора в „християнска“ Европа са все по-малко религиозни. Според допитванията, 91% от чехите, 80% от естонците, 75% от шведите, 72% от датчаните и 67% от унгарците в тази възрастова група не се идентифицират с никоя религия.
Мит седми: „ЕС е рай за бежанците“
Често се твърди, че в ЕС се харчат прекалено много пари за бежанците, вместо да се полагат повече финансови грижи за местните хора. Това не е вярно, просто защото парите за бежанците са десетки пъти по-малко, отколкото парите в социалните системи на отделните държави. Освен това редица страни от ЕС вече орязаха финансовата подкрепа за бежанците, а като цяло Евросъюзът въведе много строги мерки за даване на политическо убежище – през 2017 само 46% от молбите са били удовлетворени. Останалите хора трябва да се върнат по домовете си. Да, Евросъюзът засега не се справя добре с репатрирането – върнати в страните им са едва 40% от отхвърлените кандидати за убежище. Но Комисията и страните-членки са наясно с този проблем и са твърдо решени да се справят с него.
Мит осми: „Бежанците са главната причина за терористичните нападения в Европа“
Вярно е, че няколко терористични атаки бяха извършени с участието на кандидати за политическо убежище: Вюрцбург, Ансбах, Берлин, Стокхолм. Но много повече терористични нападения в държави от ЕС бяха извършени от хора с европейски паспорти. Повечето от тях наистина имат чуждестранни корени, но понякога са дори трето поколение граждани на Европа. Тъй че радикалният ислямистки тероризъм е доморасъл, а причината за него се крие в лошата интеграция. Независимо от това Евросъюзът работи сериозно по укрепването на своята сигурност: запушват се дупките в законодателството за политическото убежище, усилва се граничният контрол, работи се по укрепване на споразумението с Турция и за добра организация в грижите за самите бежанци и мигранти. Тук особено внимание се отделя на мерките срещу радикализирането на бежанците.
Източник: http://www.dw.com
