Православната църква почита паметта на преподобний Антоний Велики, първият всепризнат основоположник на монашеския аскетизъм.
Животът му минава в пост и молитва. В 20-годишното му усамотение в пустинята при него идвали страдащи и болни хора, с които светецът беседвал с часове. Днес мощите му се намират във Виена. Според народните вярвания празнуването на Антоновден е задължително, за да се предпазим от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата и шарката.
Антоновден е наричан още и Лелинден, Чумин ден – празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече „лелята“ – чумата. Често наричат светците „бащи на чумата“, тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник.
По традиция на този ден жените изпичат содени питки, те се дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка, мажат се с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве, а една оставят на тавана за „лелята“.
На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.
Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.
На този ден имен ден празнуват: Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Ето 7 интересни факта за град Карлово, които може би не знаете: Родно място на…
Те са едва третите български музиканти, номинирани за наградите Music Moves Europe: призът на ЕС, който се…