ОТВОРЕНО ПИСМО До г-н прокурора на Районна прокуратура – Стара Загора

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 26, 1991 г.
ОТВОРЕНО ПИСМО
До г-н прокурора на Районна прокуратура – Стара Загора
Господин прокурор, законът за земята е вече гласуван от Великото народно събрание и това ми дава повод да Ви пиша от мое име и от името на жителите на село Люляк. Въпросът е за люляковската земя, с която вече 12 години се разполага ЗЗУ – Стара Загора. На никого не е известно как посоченият завод стана собственик на ТКЗС, като изкорени четиристотин декара маточници, овощни дървета и лозя, превръщайки ги в ниви и пасбища. ЗЗУ има тракторен парк и скотовъдна ферма от 2000 овце. От бившата земя на ТКЗС се произвежда фураж за фермата. Закон за национализация на земята не е имало и ние – членовете на бившето ТКЗС и АПК, бяхме превърнати в наемни работници, обслужващи чужди села, и не притежаваме нищо в селото си освен малките дворчета и по един декар лозе. Селото ни се превърна в ПОМОЩНО СТОПАНСТВО. Трябва да Ви кажем, че през 1958 година, когато беше образувано ТКЗС в село Люляк, ние имахме солидна икономическа база: три хиляди и петстотин овце, петстотин декара лозя и три-четири хиляди декара посевни площи. Нивите покрай селото бяха засаждани с тютюн, който ни ангажираше в производството от края на лятото до началото на пролетта. Маточниците бяха приходоносен отрасъл. И вместо да се развиват горепосочените селскостопански инициативи, ЗЗУ ги ликвидира с един замах. Остана ни само името на селото! С новия закон за земята всяко село е собственик на земята си и на живота си. това значи ние да си останем в селото, защото автобусът няма да ни откарва повече към полските села. Искаме си земята! Някои от селяните си купиха овце и крави, други искат да ги последват, но това е невъзможно без земята. Един от трактористите изора няколко пустеещи ниви на бившите им собственици, но Караиванова – представител на ЗЗУ – го е заплашила с уволнение. Отговорникът на скотовъдната ферма г-н Москов от време на време наглежда овцете, вземат се агнетата и никой не знае къде отиват. Работници от ЗЗУ говорят, че стадата са частни под прикритието на фирма ЗЗУ. Това е въпрос на разследване. Вече поставени в неудобно положение с новия Закон за земята, който е закон номер едно от приватизацията, ЗЗУ в лицето на Караиванова прави „пазарлък“ да замени нашето землище срещу триста декара земя на полето далеч от село. Това е подвеждане, измама, целяща излизане от капана. Господин прокурор, най-настоятелно молим да се обследва случаят, който е жизнен за нас, и ЗЗУ да заплати, което е използвал и унищожил за дванайсет години. Ако не може да плати утежнената съдба на селото, ние искаме машинният парк от два-три трактора да остане за ТКЗС – Люляк, и стадата да останат. Някога нашето село имаше мандра и сиренето беше повече от хляба. Днес – нито хляб, нито сирене! Ако смятате, че има престъпление – ВЪЗДАЙТЕ справедливост, господин прокурор!
Подписвам се вместо всички мои съселяни Христо КАЦАРОВ и очакваме Вашата дума, 25 март 1991 г., с.Люляк