Отворено писмо на български учител задава неудобни въпроси: Чий живот е застрашен – на учителите или на учениците?

Писмото е публикувано от Мария Николова в нейния Фийсбук профил. Ето какво е написала тя.

Публикуваме без редакторска намеса:

При цялото ми уважение към г-н Диян Стаматов, искам да му кажа няколко неща.

1.Тъжно е, когато хора от гилдията подкрепят решения срещу гилдията, особено когато те имат дискриминационен характер.

2. Когато тръгнете срещу средата, която представлявахте като директор и в момента представлявате като зам.-министър, средата спира да Ви припознава като свой и започва отпор.

3. Ако в българското училище няма място за учители, „които биха могли да бъдат опасни за здравето и живота на учениците“, това означава, че няма място и за ученици, които застрашават живота на учителите, както и тяхното здраве. Относно здравето има много такива. Какво правим с тях?

4. Психическите и поведенческите разстройства често са в резултат от поведението на ученици, които имат повече права, отколкото учителя и могат да възникнат по всяко време на учебната година.

5. По тази логика всички родители също трябва да имат документ от проведен психотест, защото сред тях също има психически лабилни хора, които влизат в училище.

6. Не си ли давате сметка, че дългогодишното пренебрегване на причините за влошеното здраве на българския учител, доведе до редица заболявания, за които сега ще искате документ?

7. Защо, като лоши лекари, ще лекувате последствията, без да се опитате да разберете причината и да положите усилия да я отстраните, а упорито я задълбочавате?

8. Как точно ще се разбере, че даден учител е педофил при евентуален психопреглед?

9. Кога ще бъде изготвен списък с онези заболявания, които МОН със своите решения причинява на българския учител?

10. Много ми се иска да страдам от деменция, за да забравя, че има такава институция, както и хората в нея.