„Отвъд видимото“. Аднан Абиди, който разказа за „ужаса на COVID-19“ в Индия с фотоапарата си

Израснал в Ню Делхи, той от малък е завладян от „света на противоречията“. Макар родителите му да имат план за бъдещето му, една снимка го отклонява от предначертания път. Днес той показва човешките емоции през обектива си и разказва историите, които трудно биха могли да се опишат с думи. За работата си той вече е награден с две награди „Пулицър“.

В понеделник фотографът от Ройтерс Аднан Абиди спечели третата си награда „Пулицър“ в категория „художествена фотография“. Той подели отличието с трима фоторепортери от агенцията – Сана Иршад Мату, Амит Дейв и Даниш Сидики, който почина през 2021 г., докато отразяваше сблъсък между афганистанските сили за сигурност и талибаните. И четиримата фотографи са наградени за отразяванеto на пандемията от COVID-19 в Индия.

Като малък животът на Абиди в родната му страна изглежда предначертан – родителите му искат да отворят малък магазин за хранителни стоки, където да работи. Той обаче не желае да бъде пасивен свидетел на света около себе си. На 11-годишна възраст получава членска карта за мобилна библиотека, от която заема комикси. Един ден обаче взима книга с картички на индийския фотограф S Paul. Тогава Абиди открива интереса си към фотографията.

В началото той е завладян от модната фотография, която предизвиква у него любопитство към „света на противоречията“. Израствайки в град като Делхи, Абиди вижда бляскавите лица от страниците на модните списания, но вижда и страданията на обикновените хора.

Започва кариерата си като асистент в тъмна стаичка. Но от него се очаква и да мие пода, да почиства и да прави чай. Семейството му оказва огромна подкрепа и бащата на Абиди дори посяга към пенсионния си фонд, за да му купи филмов фотоапарат Nikon FM2.

Първата му истинска работа е в местна новинарска агенция. Той разказва, че никога не са му давали цяла ролка филм, а единствено остатъци от филми – обикновено 10 до 15 кадъра.

„Спомням си, че при първото ми назначение ми дадоха такъв изрязан филм с 15 кадъра и трябваше да отразя две събития с него: антиправителствен протест и пресконференция. Върнах се, след като отразих и двете събития, и ми бяха останали три кадъра“, разказва Абиди пред Ройтерс.

Той споделя, че никога не е имал официално обучение по фотография, а това, което знае, е научил по метода проба-грешка под ръководството на по-опитни фотографи. „Все още съм в процес на учене“, добавя той.

В своята над 20-годишна кариера Абиди работи в няколко водещи новинарски агенции, преди да се присъедини към една от най-големите новинарски агенции в света Ройтерс през 2005 г. Оттогава насам отразява различни теми – от извънредни новини, политика и природни бедствия до спорт и тематични новини.

През 2017 г. Абиди отразява гоненията на рохингите от Мианмар, описвани като едно от най-преследваните малцинства в света. Така заедно с колегата си Даниш Сидики стават първите индийци, които печелят награда „Пулицър“ за художествена фотография като част от Ройтерс.

През 2019 г. снима протестите на гражданите на Хонконг срещу нарушаването на гражданските им свободи, докато те отстояват автономията си от Китай. Това носи на Абиди втора екипна награда „Пулицър“ за 2020 г.

През 2022 г. работата на Абиди е отличена с трета награда „Пулицър“ като част от друг фотографски екип, който отразява пандемията от COVID-19 в Индия. Същата година снимката му, озаглавена „Ужасът на COVID-19 в Делхи“ печели първо място в конкурса на „Националната асоциация на фоторепортерите“. По време на пандемията голяма част от времето си той прекарва на местата, които са забранени за останалите граждани – болниците и площадките за кремация.

„В болниците използвах защитен костюм и дезинфектанти. При снимките на площадките за кремация носех дезинфектанти – дезинфекцирах се постоянно. Когато се връщах у дома, се почиствах, доколкото е възможно“, казва Абиди пред CBJ.

Фотографът споделя, че разбира процеса на живота и смъртта, като никога не изневерява на уважението си към границите.

“Като фотограф приемам работата си на свидетел за свещена. За мен това означава да уважавам скръбта на хората, техния траур, като същевременно намирам нови, алтернативни и по-фини начини да разказвам истории“, казва Абиди.

Той смята, че фоторепортерът трябва да премине отвъд видимото и да открие история в историята. За Ройтерс Абиди споделя, че най-големият урок, който е научил, е, че с фотоапарат в ръка човек започва да общува с хората по напълно различен начин.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036