„Отдавна не е диалект.“ Македонският език няма нужда от резрешение да съществува, казват общественици

Декларацията, с която България напомни на Европейския съюз, че не признава македонския език “ненужно усложнява и пречи” на сближаването между София и Скопие. Това гласи позиция на българската секция от Клуба за българо-македонско приятелство, който обединява учени и общественици от двете държави.

“Подобна декларация ненужно усложнява и пречи на процеса на сближаване между Република България и Република Северна Македония и обслужва интересите на субекти от двете страни на границата, превърнали конфликта в поле за печелене на дивиденти”, пише в позиция на българските представители на Клуба.

България представи едностранна декларация пред другите държави от Европейския съюз (ЕС), в която напомни, че не признава македонския език като самостоятелен. Това се случи по време на срещата, на която страните от ЕС се съгласиха да дадат начало на преговорите за членство на Северна Македония и Албания.

В декларацията се добавя, че нищо в процеса на преговори не трябва да бъде тълкувано като признаване от България на македонския език.

Т.нар. френско предложение, което позволи да бъде оттеглено българското вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС, предвижда “едностранните декларации на България и Северна Македония по повод македонския език да бъдат взети под внимание”. Това беше поводът България да представи декларацията си.

България не признава македонския език като самостоятелен език и го смята за “вторично кодифицирана норма на българския книжовен език”. Това е записано в рамковата позиция от 2019 г.

Според учените и обществениците от Клуба за българо-македонско приятелство обаче македонският книжовен език съществува поне от 70 години и има своя собствена сложна съдба.

“Той отдавна не е “диалект на българския”, защото за разлика от всеки диалект, обслужва цялостно всички сфери на обществения живот”, пишат членовете на Клуба в становището си и добавят, че на него е създадена собствена литературна традиция, на него се подписват международни договори и след като Северна Македония стане членка на ЕС, македонският език ще стане един от официалните езици на Съюза.

Всичко това прави “невъзможно да се твърди, че такъв език не съществува, че е изкуствено направен и е просто резултат от някаква си “вторична кодификация”, пише в позицията.

“Затова българската секция на Клуба за българо-македонско приятелство в България намира за ненужна и контрапродуктивна поредната декларация на Министерството, с която македонският език “не се признава”. Нито една книжовна и езикова норма, с която се идентифицират хиляди, ако не милиони хора, не се нуждае от специално разрешение за своето съществуване”, пишат още членовете на Клуба.

Позицията е на членовете на Клуба от българска страна. Сред тях са писателите Алек Попов и Чавдар Ценов, университетските преподаватели Александър Кьосев, Ивайло Дичев и Майя Грекова, историкът Стефан Дечев, журналистите Бойко Станкушев и Димитър Кенаров, експертът по отбрана Велизар Шаламанов, икономистите Красен Станчев и Евгени Кънев, тенисистката Мануела Малеева, режисьорът Явор Гърдев.

България наложи вето върху началото на преговорите на Северна Македония за членство в ЕС през ноември 2020 г. Поводът бяха спорове за езика и историята.

София оттегли ветото си след като българския парламент одобри т.нар. френско предложение за решаване на спора. То предвижда българските условия пред Скопие да се превърнат в част от ангажиментите на Северна Македония пред ЕС. Македонският парламент също одобри предложението, а след това външните министри на двете страни подписаха двустранен протокол. Впоследствие България оттегли ветото си.