Светослав Пинтев
Смъртта на щатния служител на Първо главно управление на ДС от 1961 до 1983 г. генерал Любен Гоцев, който оглавяваше предизборния щаб на БСП за първите уж демократични избори за Седмото Велико народно събрание през 1990 г, поставя много въпроси. Още повече, че не някой друг, а именно той е обвиняван, сочен е с пръст за червения дон, създал и управлявал силовите групировки през 90-те. Тогавашните
Властелини на живота ни
Онези яки момчета, които вилнееха като башибозук и замениха железния юмрук на Партията и ДС с уличния си терор и смазващо насилие. Пак, за да сме под контрола на старите си господари. Повечето от тях бяха разстреляни, разбира се.
Основният въпрос е: Ще оставим ли времето да изтрие истината за подмяната на демокрацията ни с
мутренско-олигархичен модел, конструиран от БКП
Едно смърдящо блато, от което не можем да се измъкнем с десетилетия…
Модел, който действа и днес, причината за всичките ни беди.
Яремът му ще носят и децата ни, ако продължаваме да се правим, че не са ни измамили, че не са ни пробутали отбор чекисти и мобилизирани от тях спортисти за елит. Ако не поискаме сметка, не накараме държавата да опита да осветли зловещите коридори на невидимата власт, да разплете паяжините на този пагубен модел. Модел, създаден от червените генерали, в името на Партията.
Любен Гоцев несъмнено е
знакова фигура и на социализма, и на демокрацията
На 26 юни 2001 г. решение на Комисията „Андреев” при проверката на членовете на Министерския съвет осветлява кариерата му в службите. Сухата справка изглежда така:
Със заповед № 1446/16 юни 1961 г. е назначен за разузнавач и му е присвоено звание лейтенант;
със заповед № К-756/9ноември 1961 г. е изпратен на едногодишно обучение в СССР;
със заповед № І-512/29 януари 1969 г. е преназначен за началник отдел 03;
със заповед № 230/7 май 1974 г. е преназначен за зам. началник на ПГУ;
със заповед № 410а/1 юни 1983 г. е уволнен.
Обучението в СССР е в КГБ на СССР, апропо.
Публичните длъжности на Гоцев също са внушителни:
Дипломат в Постоянното представителство в Организацията на обединените нации, Ню Йорк (1963 – 1968, 1971 – 1974).
Заместник-министър на външните работи (1982 – 1989), първи зам.-министър на вътрешните работи (декември 1989 г. – март 1990 г.).
Народен представител от БСП в 7-то Велико Народно събрание (1990-1991).
Министър на външните работи в правителството на Андрей Луканов (1990).
Извънреден и пълномощен посланик в Хага от 19 март 1991 г. до 18 януари 1992 г.
Член на Надзорния съвет на Международна ортодоксална банка (МОБ) „Св. Никола” АД от 18 февруари 1997 г. до 13 април 1998 година.
Покойната разследваща журналистка и бивш говорител на ДАНС Зоя Димитрова написа за него книга, озаглавена:
„Любен Гоцев – човекът в сянка“
Там има една показателна история.
В разговор с генерала Зоя го пита за срещата му с първия зам.-министър на външните работи на Великобритания Уилям Уолтгрейв през март 1990 г. Тя наистина илюстрира всичко…
По това време Любен Гоцев е първи зам.-министър на вътрешните работи. Британският дипломат иска да получи информация какво точно се случва с обещаното от председателя на БКП Александър Лилов и щедро декларирано от българския посланик в Лондон усилено разследване за убийството на Георги Марков.
Любен Гоцев безцеремонно заявява пред дипломата, че британските служби са убили българския писател. Или някой от българите в изгнание. Същото, което е повтарял многократно пред британците през 80-те.
Това звучи ли ви познато,
напомня ли ви за нещо, което се случва днес?
За един неизкореним манталитет?
Гоцев обяснява простичко мотивите си пред Зоя Димитрова. Те са актуални и сега, особено за съветските възпитаници по света и у нас.
„Зад мен имаше държава, аз работех зад онази държава, която беше тогава…. Аз съм работил за онази държава, която ме е възпитавала, която ме е учила, която ме е издигала. И не можеше да има и друго поведение. Другото щеше да бъде предателство по отношение на тази държава”.
Не става въпрос за Държавата, разбира се, а за Партията. За тях това винаги е било едно и също всъщност.
Бившата мутра Георги Стоев се превърна в писател, за да каже истината за генерал Любен Гоцев, както твърдеше. Обяви го за
Кръстника на мафията ни
При последната си телевизионна изява в Нова телевизия заяви:
„Макар да е на години, той все още е в играта и няма намерение да я напуска. Гоцев е свикнал не да се говори за него, а да се шушука – той се изнерви, защото го осветлих. Тези, които трябва, знаят, че
Любен Гоцев е създателят на Маджо
Преди време Георги Пехливанов се изказа за Младен Михалев, че е кукла на конци. Аз предадох на Маджо думите на Пехливанов. И той каза: „Да, така е. Но знае ли кои стоят зад мен?”. Ако си мислите, че Младен Михалев има стотици милиони, бъркате жестоко. Маджо сам е признавал, че има 16 съдружници, все генерали от БСП. Той ги наричаше
„червени брамии”
Парите за БСП се разпределят от Любен Гоцев. Той е покровителят, съветникът и лобистът на Маджо. Веднъж Михалев ми разказа през какви унижения е минавал в началото. Чавдар Чернев, когато се напиел, карал Маджо и Маргина да лазят под масата.“
И още:
„Никакъв мит няма за кръга „Монтерей”,
колкото и Любен Гоцев да се опитва да го обърне на шега и на едва ли не на пенсионерска сбирка. Това символно появяване миналия вторник в „Монтерей” пред медиите целеше нещо друго – Любен Гоцев да покаже на всичките си врагове кои са ортаците и съратниците му. Компанията наистина беше впечатляваща. А Гоцев стоеше като Кръстник в ресторанта и всеки, който влизаше, първо се здрависваше с него и след това заемаше мястото си…
Следваха имената на известни мъже, бивши началници в силовите министерства, бивш министър на външните работи.
Там Стоев казва също:
„Генералът се саморазправи с Маргините
за няколко минути. Когато научи, че е в списъка им за ликвидиране, разпореди те да бъдат тикнати в затвора. Публична тайна е, че арестуваха Маргините заради Любен Гоцев, а не защото от МВР са събрали данни за престъпната им организация. Когато беше взривен Стоил Славов, уликите пак водеха към братя Маргини. Тогава не ги прибраха, не ги прибраха и след убийството на Жоро Илиев. Но когато Маргините се прицелиха в Любен Гоцев, цялата сила на МВР и прокуратурата се стовари върху тях.“
После
Георги Стоев е показно застрелян
– на 7 април 2008 г. зад хотел „Плиска“ в столицата, по обед, пред десетки свидетели. Заподозрян за убийството е неговият съученик и „колега“ в СИК М. В. Поне така твърдят запознати със следствието. Разследващите стигат и до друг мъж, имащ отношение към убийството, явно съучастник. Минути преди стрелбата е засечен разговор на М. с Георги Стоев по мобилните им телефони. Справка с мобилните оператори разкрива, че телефоните и на двамата са в същата клетка с този на Стоев –
и тримата са около хотел „Плиска”.
Първоначално е задържан единият от заподозрените. Другият явно е предупреден и бяга през покрива, когато идват да го арестуват. Появява се сам в районното управлението на МВР по-късно, след като научава, че разпознаването е пълен провал. Арестуваният не е разпознат от свидетелите. На задържаните изобщо не е повдигнато никакво обвинение и те са пуснати на свобода. 24-часовият полицейски арест дори не е удължен с прокурорско постановление. За справка само.
Забележително е описанието, което Любен Гоцев прави пред Зоя Димитрова на първата си среща със Симеон Сакскобургготски.
Годината е 1995 г., мястото е домът на последния ни монарх в Мадрид.
„Беше първа среща между
един цар и един обикновен шпионин и комунист
Разговорът беше много човешки и в същото време хладен, от дистанция”, разказва Гоцев, който е в испанската столица с колега от соц. разузнаването, на разноски на Международна ортодоксална банка „Св. Никола”, известна и като банката на ПГУ, където и двамата са шефове. Ортодокси, какво да ги правиш…
Гоцев предава думите на Царя, които несъмнено са ключови за бъдещето на височайшата особа:
„Аз никога няма да се изправя срещу БСП“.
Интересно, нали?
Питам се едно – отива ли си с Любен Гоцев „тайната“ на прехода? Завинаги…
Публикувано със съгласието на Faktor.bg