[ad id=“225664″]
Монсерат Кабайе (с цяло име: Мария де Монсерат Вивиана Консепсион Кабайе и Фолк) е испанска певица (сопран) от автономната област Каталония. Прочута е със своето бел канто и интерпретациите си на роли от Росини, Белини и Доницети.
Кабайе е родена в Барселона. Там, след като завършва Консерваторията в класа на Еугения Кемени, печели златен медал. През 1957 дебютира на оперната сцена с ролята на Мими от операта „Бохеми“. През 1960-61 тя пее за Бременската опера, където значително разширява репертоара си. През 1962 се завръща в Барселона и дебютира в „Арабела“ от Рихард Щраус.
Пробивът на Кабайе на международната сцена е през 1965, когато ? се налага да замества поради временно неразположената Мерилин Хорн. Тогава в Карнеги Хол, Ню Йорк пее в полусценичен вариант на операта „Лукреция Борджия“ от Доницети. Осъзнавайки, че трябва да научи ролята си за по-малко от месец и че това ще бъде първата й възможност да покаже своето бел канто, тя дава всичко от себе си на концерта. Изпълнението й става сензация за света на операта. Ден след това вестник „Ню Йорк таймс“ пише: „Калас + Тебалди = Кабайе“.
[ad id=“263680″]
По-късно същата година Кабайе дебютира на сцената на Глиндебърн в „Кавалерът на розата“, а малко след това и в Метрополитън опера в ролята на Маргарита от „Фауст“. През декември 1965 се завръща в Карнеги Хол за втората си бел канто роля – изпълнява кралица Елизабет в наскоро преоткритата опера „Роберто Деверьо“. През 1966 дебютира във флорентинската опера в „Трубадур“ от Верди, а през следващата година – в „Пиратът“ от Белини. През 1969 прави фурор с ролята си на Елизабета („Дон Карлос“) на Арена ди Верона, заедно с Пласидо Доминго и Пиеро Капучили.
На тази сцена тя влудява събралата се 10-хилядна публика с последния тон от вокалната й партия, който тя успява да задържи повече от 20 такта след финалните акорди на оркестъра. В същия период тя прави и един от най-значимите си рецитали – отново във Верона, на сцената на Театро Корало.
През 1970 прави отлагания си дълго време дебют в Ла Скала (изпълнява Лукреция Борджия), а през 1972 – в Ковънт гардън (като Виолета от „Травиата“ на Верди). През 1974 Кабайе достига апогея на кариерата си с множество удивителни представления – „Аида“ (през януари), „Сицилианска вечерня“ и „Парижанката“ (през март), „Норма“ (през юли), всички изпълнени в едни от най-големите оперни театри – Ла Скала, Болшой театър и др.
[ad id=“236993″]
В края на същата година й откриват злокачествено образувание – тумор в стомаха. След успешна операция, на следващата година тя отново е на сцена в ролята на Норма. Като резултат от любовта на Кабайе към рок музиката е дуетната й песен с Фреди Меркюри – „Barcelona“, включена в дуетния им албум със същото име. Сингълът се превръща в химна на Летните олимпийски игри от 1992, проведени в Барселона. Песента става хит и влиза на челните места на класациите за поп музика в Европа.
Кабайе се посвещава и на благотворителната дейност. Тя е посланик на ЮНЕСКО и основава фондация за подпомагане на нуждаещи се деца в Барселона.
Коледарите са неразделна част от българската коледна традиция, носещи духа на празника чрез песни, благословии…
Атентаторите често се възприемат като сенчести фигури в историята, но зад техните действия стоят сложни…
Киселото зеле е не само важна част от традиционната българска кухня, но и продукт с…