Обичаната българска поетеса Миряна Башева е починала днес в съня си, съобщи „Сега“, за който вестник тя отдаде много години от живота си на творец и човек.
На широката публика тя беше известна като „Поетесата на космическата нежност“. Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват – в повечето случаи без да знаят кой е авторът на текста.
За читателите на „Сега“ тя бе остроумен автор и създател на сатиричната страница „После“, която със своя сарказъм стана една от емблемите на вестника още от появата му през октомври 1997 г. Заради произхода и популярността си Башева се познаваше лично и отблизо с много от героите на „После“, което никак не ѝ пречеше да е безпощадна към техните публични образи. Не ѝ се сърдеха или поне не даваха вид на сърдити.
За нас, хората, които сме се посветили на каузата да създаваме и издаваме свободен вестник, тя беше преди всичко приятел и авторитет. Който ни приземяваше в щастливи моменти. И ни вдъхновяваше в трудни времена. Който ни насърчаваше да предизвикваме себе си и околните. За да променим света, в който живеем. Към по-добро.
Мир на неспокойната ѝ душа!
Поклонението е в сряда, 15 юли от 11.30 в Ритуалната зала на Централни гробища.
На 11 февруари Миряна навърши 73.
Иво Балев, когото Башева откри за „Сега“ и „После“ преди 14 години, й посвети стих:
Една сестра на свободата
Една душа – а толкова нюанси! –
прецизна, радикална и проклета;
родител на незабравими станси
и истински кошмар на три морета.
Интелигентна, нежна, безпощадна,
проводник на космическата нежност;
ще приюти германеца изпаднал,
ще те постави в пряка неизбежност.
На дело ще покаже – свободата
не иска екзарх, иска Караджа;
не иска папа и не иска плата,
не иска Саваот или пък Джа*.
А на върха на нейното перо
набучени са, както врагове,
така и близки, от едно тесто –
и тебе като чук ще закове!
Надзъртала е смело под каскета
на вечния непобедим глупак;
пердашила е гения и кмета,
министъра, културния мултак,
пердашила е леви, десни, средни,
определени, неопределени;
когато някой нависоко седне –
за него вече няма извинение.
Но нейната душа неизбродима
съдържа още милион неща;
тя може да те вцепени със рима,
парализира твоята душа.
И ти стоиш, втрещен и обезсилен,
безмълвен пред загадката-жена
и пред това, което е разкрила:
това е толкоз точно и красиво –
защо не съм го казал досега,
защо и аз не мога ей така?
________
* Джа – ямайското име на върховния Бог (Йехова, Яхве, Саваот, Аллах са други имена и прозвища на Същия).
НЕПРИМИРИМИТЕ
Миряна Башева
Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам –
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети –
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като „здрасти“.)
А им завиждат,
и то – красиво –
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово –
с божествена аудитория.
И кой ги знае
отде се взимат…
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.
ТОЧКА
Миряна Башева
Ему еще не место в тех краях,
где вы исчезли, легкие как тени
Н. Заболоцкий
Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.
Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.
В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.
А ако някой ден – помози бог! –
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка.
Поклон пред паметта на голямата поетеса и страхотен човек!
