Отиде си голямата Миряна Башева

Обичаната българска поетеса Миряна Башева е починала днес в съня си, съобщи „Сега“, за който вестник тя отдаде много години от живота си на творец и човек.

На широката публика тя беше известна като „Поетесата на космическата нежност“. Десетки са песните по нейни стихове, които и днес хората припяват – в повечето случаи без да знаят кой е авторът на текста.

За читателите на „Сега“ тя бе остроумен автор и създател на сатиричната страница „После“, която със своя сарказъм стана една от емблемите на вестника още от появата му през октомври 1997 г. Заради произхода и популярността си Башева се познаваше лично и отблизо с много от героите на „После“, което никак не ѝ пречеше да е безпощадна към техните публични образи. Не ѝ се сърдеха или поне не даваха вид на сърдити.

За нас, хората, които сме се посветили на каузата да създаваме и издаваме свободен вестник, тя беше преди всичко приятел и авторитет. Който ни приземяваше в щастливи моменти. И ни вдъхновяваше в трудни времена. Който ни насърчаваше да предизвикваме себе си и околните. За да променим света, в който живеем. Към по-добро.

Мир на неспокойната ѝ душа!

Поклонението е в сряда, 15 юли от 11.30 в Ритуалната зала на Централни гробища.

На 11 февруари Миряна навърши 73.

Иво Балев, когото Башева откри за „Сега“ и „После“ преди 14 години, й посвети стих:

Една сестра на свободата

Една душа – а толкова нюанси! –

прецизна, радикална и проклета;

родител на незабравими станси

и истински кошмар на три морета.

Интелигентна, нежна, безпощадна,

проводник на космическата нежност;

ще приюти германеца изпаднал,

ще те постави в пряка неизбежност.

На дело ще покаже – свободата

не иска екзарх, иска Караджа;

не иска папа и не иска плата,

не иска Саваот или пък Джа*.

А на върха на нейното перо

набучени са, както врагове,

така и близки, от едно тесто –

и тебе като чук ще закове!

Надзъртала е смело под каскета

на вечния непобедим глупак;

пердашила е гения и кмета,

министъра, културния мултак,

пердашила е леви, десни, средни,

определени, неопределени;

когато някой нависоко седне –

за него вече няма извинение.

Но нейната душа неизбродима

съдържа още милион неща;

тя може да те вцепени със рима,

парализира твоята душа.

И ти стоиш, втрещен и обезсилен,

безмълвен пред загадката-жена

и пред това, което е разкрила:

това е толкоз точно и красиво –

защо не съм го казал досега,

защо и аз не мога ей така?

________

* Джа – ямайското име на върховния Бог (Йехова, Яхве, Саваот, Аллах са други имена и прозвища на Същия).

НЕПРИМИРИМИТЕ

Миряна Башева

Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам –
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети –
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като „здрасти“.)

А им завиждат,
и то – красиво –
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово –
с божествена аудитория.

И кой ги знае
отде се взимат…
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.

ТОЧКА

Миряна Башева

Ему еще не место в тех краях,
где вы исчезли, легкие как тени

Н. Заболоцкий

Аз нямам как да стигна до финала,
да пусна тоя свят на самотек.
Мен еволюцията ми е дала
безсмъртие, защото съм човек.

Аз няма да положа тихи кости
под жалните орландовски брези
и моите опечалени гости
ще си спестят и свещи, и сълзи.

В опровержение на Чарлз Р. Дарвин,
на черните Адамови ребра,
над мене няма да програчи гарван.
Предупреждавам: Няма да умра.

А ако някой ден – помози бог! –
откаже медицината отсрочка,
не бързайте с цветя и некролог.
Предупреждавам: Няма смърт. И точка.

„Сега“

Поклон пред паметта на голямата поетеса и страхотен човек!