Отиде си голям поет

Евгений Евтушенко искал да бъде погребан в руското писателско селище Переделкино в Подмосковието, до Борис Пастернак. Това съобщи генералният продуцент на фестивала, който трябваше да се състои в Москва по повод юбилея на на великия поет.

На 31 март поетът беше приет в болница в много тежко състояние. Съпругата му отказа да съобщи детайли. Продуцентът на фестивала твърди, че жената на поета – Мария, ги свързала по телефона. „Моля да предадете моята молба за погребението ми в Русия, в Переделкино недалеч от гроба на Пастернак“, помолил Евтушенко.

Евтушенко е роден на 18 юли 1932 г. Първото си стихотворение той публикува в 1949 г. Три години по-късно излиза първата му книга. Тогава става и най-младият член на Съюза на писателите на СССР.  От 1991 г. той живееше в САЩ. Първият сборник стихове на Евтушенко е публикуван през 1952 г., когато той става най-младият член на Съюза на писателите на Съветския съюз. През 1963 г. е номиниран за Нобеловата награда по литература. Автор е на над 150 книги, преведени на много чужди езици, отбелязва ТАСС.

***

Аз във двайсет и първия век,

като в Двайстия, пак ще съм нужен;

не раздран на цитати послушни,

а разхвърлян по люлки въздушни,

излетели с възторжен ек.

Век, без грубости опитомен,

залюлявам те аз до небето —

също както засилвам хлапето

сополиво, с очи като мен.

Аз във Двайсет и Първи Век

ще прекрача, уви, не невръстен,

но и не като старче небръснато,

като злобно мърморещ човек.

Ще достигна, изпънал снага

синевата ти изумена,

като клонка на суха леска,

но останала все тъй зелена.

С лакти път ще проправя до теб,

като на първенство с куп Пелета,

в твоя свят, съграден от мелета —

безпаспортен, безвластен, безхлеб.

Стигнал в Двайсет и Първи — встрани

ще съгледам и вас, несравними

с никой нявгашни мои любими,

достолепни и на старини.

Там са братята ми по перо,

като в топла читалня изкусно —

не по рафтове, а по устни

подредени — с любов, с добро.

Двайсти век бе затънал в кръв,

но познаваше букви и ноти.

Ако случи се, Двайсет и Първи,

да разлистваш ти само банкноти?

Ако случи се да си замесен

от безлюбие и безстрастие,

усмъртяващо скучното щастие

ако всички несрети замести?

Ако фукльо си ти, нахал,

и за нас, дето пуснахме смели

твоя дух от бутилката — вял

се разсейваш и зъб не обелиш?

Ще извикам: така не бива!

Ще пристигна като на нива,

дето камъни съм орал.

В тебе, слово на новия ден,

в изкласилото многогласие

ще нагазя — и клас до клас ще е

там полегнал в поклон пред мен.

Превод Надя Попова