Вземам оня ден братовчедка си от клиниката по психиатрия, където е била на лечение 3 месеца. Тя загуби единствената си дъщеря, дете на 20 години и оттогава кризите й зачестиха – преди бяха веднъж на няколко години, сега са 2-3 пъти годишно.
[ad id=“225664″]
Оказва се, че и този път са я приели без мобилния й телефон, без лична карта и пр. документи. Тя не помни къде ги е попиляла, смята, че са й ги откраднали, поне за телефона е сигурна. Есента съм й вадила нова лична карта (тогава пак след няколкомесечно лечение).
Та есента беше истинско мъчение. Нареждаме се на опашка пред 6-то районно и висваме. Тя е неспокойна въпреки лекарствата и след час и нещо чакане на опашката започва да ме гледа с тих ужас в очите и изпада в паника (има и параноя) и ме моли да си тръгваме. Питам я не може ли да потърпи още малко: не, не може. Тръгваме си. Така няколко пъти, докато веднъж улучваме сравнително по-малка опашка и криво-ляво успяваме да й подадем документите ( не мога без нея, трябва да е там).
[ad id=“236993″]
Сега трябва да повторя цялата процедура. Намирам сайта на МВР, където са телефоните на 6-то районно. Идеята ми е да ги питам:
1. Дали не са намерили някъде личната й карта.
2. Не може ли да ми дадат точен час, защото тя пак няма да издържи да виси часове на опашката без да й си обостри параноята.
И изобщо не разбирам каква е тази соц-гавра с тези опашки?
Толкова ли е сложно да се раздават номерца от монтирана пред вратата машинка и човек да си прави сметката, а не да виси с часов на опашката? Има и възрастни хора, едвам ги държат краката, има и пострадали – с патерици и пр. Но и здрав да си – защо по дяволите трябва да висиш по опашки прав с часове вместо да седнеш някъде и да изчакаш да ти дойде редът?
И така, намирам на сайт на МВР телефонните номера на всички районни полицейски управления в София. На 6-то районно са дадени цели 4 (четири). Започвам да звъня. Първият телефон не отговаря. Вторият дава свободно. Вдига мъжки глас и ми казва спокойно (явно е свикнал човекът) : „Тук е частен дом, телефонът в Интернет е сгрешен.“. На третия телефон отговаря 8-мо районно, не 6-то. На четвъртия вдига нервен човек и ми казва, че този номер е грешен и няма 6-то районно. Прбвам пак на първия. Дава свободно. Някой вдига и без даже да каже „ало“, направо ми тресва слушалката.
[ad id=“263680″]
Звъня в МВР.
„Защо не ви отговарят номерата на сайта? – питам ги. – Как може такава безотговорност?“
„Ами аз какво да направя, бе госпожа?“ – чувам отсреща.
„Да дойда лично и да Ви обясня какво да направите ли или да Ви напиша писмо с подробни инструкции?“ – питам не на шега ядосана.
„Добре, де , ще предам, където трябва“ – въздъхва отсреща служителката, която допреди минута не знаеше ккаво да направела.
После ми дава верния телефон и даже ме свързва.
В 6-то ми вдига един мъж. Така и така, да има намерена лична карта при вас на еди-кого си , питам.
Той с назидателен и нетърпящ възражение тон: „ако има, щяхме да сме ви я предали за тия 3 месеца!“
„На мен ли? – питам. – Къде, в Холандия?“
„А, не…“ – забърква се той.
Аз: „Защото картата е на братовчедка ми.“
„А, – въздъхва той с облекчение. – Значи щяхме да сме я предали на нея.“
Аз: „И къде? В психиатрията?“
„Не, на адреса й.“
„Ама кого ще намерите на адреса?“ – питам.
„Ми не знам.“
Аз настоявам той да провери дали все пак няма намерена лична карта. Много неохотно той отива някъде и след секунда ми заявява,че няма. Е, кога успяхте толкова бързо да проверите? „- питам. – „Я пак проверете, ето ви ЕГН-то. “
Този път проверя май наистина и вече е по-любезен, явно усетил,че насреща си има някоя проклетия. 🙂
Сетне става много любезен и ми дава телефона на паспортна служба. Тия са любезни. Не, не можело да ми дадат точен час, за подаване на документи, но да съм идела след 16 часа, че сега имало много опашки през лятото, пък те работели с намален състав. Ама, разбира се, какво по-логично от това баш, когато има много хора, МВР да работи с намален състав! 🙂
(следва, това е само началото на бг абсурди).
PS Тия сценки се разиграваха оня ден. Преди малко проверих дали грешните телефони са още на сайта. Няма ги. Брей, можело значи!
Източник: Даниела Горчева – фейсбук профил, заглавието е на редакцията
