В навечерието на 5-ти октомври в къща-музей „Гео Милев“ бе представена първата стихосбирка на Борислава Бонева „Късчета време“. Втората й стихосбирката: „Докосната от ангелско крило“ ще излезе от печат в края на октомври. И двете са дело на издателство „Кота“. Редактор е Георги Янев, почти случайно попаднал на едно от най-бележитите си открития – поетесата на Стара Загора в новото време – Борислава Бонева. Художник на корицата е Тошо Стефанов.
Не това е новината. Събитието за всички щастливци, присъствали снощи, бе влитането без предупреждение в един специален свят, построен с тухли от любов, с хоросан от време, с небе – тишина и „капан във който падаме, когато много ни се лети“, сънуваща трева и цъфнали чепеши, напомнящи за път…
Свят, населен с пишещи в нотна тетрадка история врабчета и души по-големи от вчера с една звезда. Очите на Борислава и умът й долавят единствено красотата, дори в самотата и болката не са способни да съзрат зло. Нещо повече, доброто от нейния свят прелива, пречиства всичко и всеки като нейния дъжд „който ни сънува… и по принцип нощем става едно отделно същество“…
Литературният критик Георги Янев ме покани на срещата с думите: „Непременно трябва да видиш това момиче – то не пише поезия, то диша поезия“. Точно! Истинско! Съвършено определение.
Вижте сами:
Да заминем
Хайде да заминем за Париж
Или просто за някъде…
>Ако до мене вървиш,
аз мога да бъда всякаква.
В тишината… И когато вали,
да се римувам със щастие.
Да заминем… да спре да боли
във обятията на вятъра.
Само аз и ти –
отвъд всички понятия,
където любовта ни звучи
Хайде да си измислим пътуване
Без багаж, без билет
без дата за връщане.
Извън времето да съществуваме
в един усмихнат куплет.
Да се обичаме. Да се прегръщаме.
Всичко под небето да е същото.
Само ние да не сме…
По непознати и тесни улички
да се гоним. Внезапно да завали.
Да изглеждаме млади и глупави.
Истинските аз и ти…
Искаш ли?!…
Борислава Бонева е родена през 1977 година в Стара Загора. Завършва Търговската гимназия, а след това „Социални дейности“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Велико Търново. Съдбата не й е отредила лесен път, напротив, но самата тя казва: „Влюбена съм до болка в живота“. Но пък й е даден уникалният дар да бъде Създател – на мигове, на животи, на свят, на любов, на добро, на вечност. Глупаво е да се опитвам да я представям аз, когато тя го е казала така:
Опит за автопортрет
Научена съм да не споря с болката
и да понасям себе си с мълчание.
да се протягам към звездите, колкото
да си преглътна отчаянието.
Отдавна нямам никакво желание
да се измислям, ненужно красива.
Нямам време за престараване,
имам минути да бъда щастлива.
И спрях да бъда във излишек
на чужди полети, сезони.
Сърцето ми е остро като писък,
и не приляга на всеки удобно.
Очите ми отдавна са глухарчета,
политнали от страх да не останат.
И лунно ми е, и безпаметно, макар че
в нощите си много се смалявам.
Престанах да се търся. И потънах
в смисъла на небеса и щастия.
Един път в думите се спънах –
и се търкулнах в шепата на вятъра.
И тъй, отдавна не ми трябва много.
Само в дивото на себе си вирея.
Да си кърпя сама крилете мога.
И безостатъчно да се живея.
