Отличия по списък или защо станаха „заслужили“ недотам заслужилите учители?

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 19, 1990 г.
ОТЛИЧИЯ ПО СПИСЪК
ЗАСЛУЖИЛИ ЛИ СА „ЗАСЛУЖИЛИТЕ“ УЧИТЕЛИ – ВРЕМЕТО ИСКА ТОЧНА ПРЕОЦЕНКА, ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЗВАНИЕТО ИЛИ ЗАЩО СТАНАХА „ЗАСЛУЖИЛИ“ НЕДОТАМ ЗАСЛУЖИЛИТЕ?
Почти като безсолна клюка в Казанлък преди време, пък и сега си спомнят за случая. От комитета (разбирай ОбК на БКП) поискали името на млад учител за награда (имаше и такъв прецедентен показател – млади перспективни учители). В едно училище решили да си направят шега със свой колега и го предложили за награда, която не се знаело точно каква е. Но какво е било изумлението (не е трудно да се разбере) когато научили, че наградата е била нито повече, нито по-малко от „заслужил учител“. Е, макар и с цената на шегата на човека му излязъл късметът, който не е било ясно кога пак е можел да проработи.
Сред парадоксите, пак в Казанлък, се говореше и за захаросани лешници и бадеми, „сватосали името на една госпожа със званието „заслужил учител“. Тогава, а и сега тези врели-некипели няма кой да опровергае или потвърди. Желязната завеса, спусната от желязната партийна дисциплина, беше непроницаема. По-лесно би могъл да постигнеш рекорда на Бимън, отколкото да научиш истината за безобразията. Уж бяха слухове, но трудно можеше да повярва човек, че са плод на въображението. В един разговор г-жа Златка Михова, като зам.-председателка на ОНС, се вайкаше, че въпреки своите служебни възможности и огромното си желание не била в състояние да води Теодосий Теодосиев „заслужил учител“. А какво му пречеше на Теодосиев: дали пословичната му трудолюбивост и ефективност в работата, или името на школата, която създаде, и получи световно признание? говоря за този човек не само като за колега, но и от позицията на бивш негов ученик и то не за да му правя реклама, Теодосий не се нуждае от реклама, а като пункт от аргументите ми за това колко заслужили бяха незаслужено пренебрегвани. Когато се състоя този разговор, бях едва в началото на учителския си стаж, вълнувах се от тези неща и исках все пак някъде да ги поставя. Но в тази добре пресметната глухота нямаше кой да ме чуе. пък и накъде ли се бях запътил? Отговорих си по-късно: към обезличаващата школа на българското училище, където по поръчка „сътворих“ и статия на тема за комунистическото възпитание чрез обучението по математика… тогава и такива работи се случваха. Разбира се, че не трябва да бъдем максималисти. Имаше хора, които заслужаваха с труда, с личността си похвали и отличия. Но имаше и други, които просто се натискаха да бъдат отличени. Пример за това е едно старозагорско „просветно“ ведомство, в което ордените се раздаваха по списък и често се случваха сръдни, защото някой го били изпреварили и не се спазвал редът. Сякаш никой не си даваше сметка какво стои зад високото отличие. На колко крачки сме от идеала, от извисяването, с който нямаха нищо общо нито комитетските списъци, нито „псевдоинспекторските“ преценки. Имаше например година на „заслужилите директор“, в която старозагорското учителско общество (имаме предвид окръга) прибави в списъците иманата на Митка Шивачева и Мария Христозова. После, за да не бие явното на очи, пропускаха и някое и друго име с доказан авторитет. Но ето че дойде времето, когато ни накараха да забравим за „заслужилите учители“ и ние ги забравихме. те обаче всеки месец си спомнят за това с надбавката към заплатата от 60 лв. Въпросът не е за тази почти незаслужаваща вниманието сума (особено на днешните времена). Но с тях се запушваха устите и се „превземаха“ и будни учители. А имаше много въпроси за задаване и тяхната давност съвсем не е минала. Например колко учители с минималния стаж от 5 години станаха „заслужили“? Къде и кога е ставало обществено обсъждане на предлаганите за отличия учители, не го ли научавахме на връх 24 май от в. „Работническо дело“? Някой накъде все пак държи тези списъци на „заслужилите учители“. Ами ако речем сега да надникнем в тях?
Любомир ЛЮБЕНОВ