То не беше подслушано, защото фалцета на ромките, метящи улицата още по тъмно, се извисяваше из квартала като току-що открило пролетта ято клявкащи птици. Тези техни подвиквания вече не са и дразнещи, по-скоро будилници, подканящи ни да разтъркаме сънени очи.
Метлите стържат яко асфалта и „кокалчетата“ на тротоара. И понеже улицата е широка, а тротоарите нафрашкани с паркирани коли, жените се позабавиха в района. Тръгвам за работа и се разминавам с една едрогърда служителка на „чистотата“, стиснала чувала с есенни листа и влачещата метлата отзад. (Да я беше възседнала, имаше натрупана енергия за това) Ама свъсена, ядосана, чисто с техния огнен темперамент. Не чух репликата ѝ, изпратена във въздуха към съседния блок, но видях лицето ѝ.
Пошегувах се пътьом: – Не се ядосвай! А тя събрала вежди, ми отговори: – А! Няма да се ядосвам! Как да се разбереш с една боклукчийка!
Вероятно ставаше дума за колежката ѝ, вихреща се малко по-нататък.
Стигнах и до нея. Заварих я да пресича широката улица с голям куп в ръце, вече събрани листа, които умишлено и методично разхвърли на добре изметения от „другарката“ ѝ тротоар.
Не се стърпях: – Защо го правиш сега? Недей!
Ще го правя, ще го правя! – клатеше глава ромката, а от очите ѝ хвърчаха искри. – Да мете, да ѝ дойде акъла!
Така че, ако след мен тротоарът е останал непочистен и са се разразили безчинства и изстъпления на улицата, съседите ще са станали свидетели на доста съдържателен и емоционален скандал.
