Отслужиха панихида в памет на Желю Желев

Панихида в памет на първия демократично избран президент на България – Желю Желев, бе отслужена в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София.

Панихидата отслужи Мелнишкият епископ Герасим в съслужение с духовници от Българската православна църква. На службата присъстваха дъщеря му Станка Желева, членове на семейството, близки и приятели на д-р Жельо Желев, както и общественици, политици, представители на институции и граждани, дошли да почетат паметта му.

Присъстваха още Петър Стоянов, президент на България в периода 1997-2002 г., генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев, генералният директор на БНТ Емил Кошлуков, председателят на Държавна агенция „Архиви“ Михаил Груев, бившите министри Соломон Паси, Мирослав Севлиевски, Даниел Вълчев и други.

Д-р Желю Желев беше президент на България в периода 1990-1997 година. Той почина на 30 януари 2015 година.

Д-р Желев беше учен, философ, дисидент, държавен глава с идея за мирен преход през годините на сложно преминаване от тоталитаризъм към демокрация, автор на книгата „Тоталитарната държава“, публикувана по-късно под заглавието „Фашизмът“, пише неговата дъщеря Станка Желева. Той е създател на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, лидер на Съюза на демократичните сили, достоен политик, морален стожер, останал верен на своите принципи през целия си живот, допълва тя.

Д-р Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско, сочи информация на отдел „Справочна“ в БТА. През 1958 г. завършва философия в Софийския университет (СУ) „Климент Охридски“. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на СУ. Бил е член на БКП, но през 1965 г. е изключен и интерниран в с. Грозден заради критиката в дисертацията му за Лениновото определение на материята. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация „Философското определение на материята и съвременното естествознание“ и става кандидат на философските науки, а през 1995 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. От 1977 до 1982 г. е завеждащ секция „Култура и личност“ в института. През 1982 г. излиза книгата му „Фашизмът“ с първоначално заглавие „Тоталитарната държава“, която е забранена и спряна от разпространение, но преведена на десет езика. През 1988 г. защитава докторска дисертация „Релационна теория на личността“.

В края на 80-те години Желю Желев е един от инициаторите и организаторите на първите неформални опозиционни организации в България. На 3 ноември 1988 г. е сред учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България. На 19 януари 1989 г. участва в срещата на 12 български интелектуалци – дисиденти с френския президент Франсоа Митеран в посолството на Франция в България.

На 7 декември 1989 г. на учредителното събрание на коалицията Съюз на демократичните сили (СДС) е избран за първи председател на Координационния съвет на коалицията, преизбран е на 6 юли 1990 г. Участва в Кръглата маса (3 януари – 14  май 1990). Бил е депутат в VІІ-то Велико народно събрание /ВНС/ (10 юни – 1 август 1990) и председател на Парламентарния съвет на СДС (7 юли – 1 август 1990).

На 1 август 1990 г. VІІ ВНС го избира за председател (президент) на Република България. На 19 януари 1992 г. на втория тур на първите преки демократични избори за президент в страната Желю Желев и Блага Димитрова са избрани за президент и вицепрезидент, издигнати от коалиция Съюз на демократичните сили. На този пост е до януари 1997 г.  

През 1991 г. е избран за член на Висшия съвет и за „доктор хонорис кауза“ по философия на Международната академия „Медичи“. На 5 септември 1992 г. в Майнц, Германия, е избран за индивидуален член на Либералния интернационал и член на Бюрото на организацията, а от 8 септември 1994 г. е неин почетен патрон. През 1996 г. основава и председателства фондация „Д-р Желю Желев“. От 1998 г. е член на Борда на директорите на Атлантическия клуб в България. Инициатор е на създаването на Балканския политически клуб през май 2001 г. в София и е избран за председател. На 28 април 2001 г. под негов патронаж е създадена Асоциацията на философите от Югоизточна Европа.

Желю Желев е почетен доктор на университетите в Мейн, Тел Авив, Анкара, Модерна (Лисабон), на Американския университет в Благоевград, на Югозападния университет „Неофит Рилски“, на Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“. Два пъти е обявен за „Мъж на годината“ (1990, 1992 г.). На 26 ноември 2002 г. е отличен от Атлантическия клуб в България за приноса си в утвърждаването на атлантическите ценности. На 7 март 2005 г. президентът Георги Първанов удостоява д-р Желю Желев с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение. На 15 януари 2010 г. македонският президент Георге Иванов му връчва най-високото държавно отличие – орден „Осми септември“ за приноса му България първа да признае независимостта на Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция.

Автор е на книгите „Фашизмът“ (1982), „Реалното физическо пространство“ (1989), „Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността.“ (1991), „Обръщенията на президента към народа и парламента“ (1998), „Националната кръгла маса – 3 януари-14 май 1990 г.“ (1998), „В голямата политика“ (1998), „Обръщения към нацията“, „Интервютата януари 1989-септември 2000 г.“ (2004), „Въпреки всичко“ (2005), „Митове и легенди за българския преход“ (2014).

От 2013 г. д-р Желю Желев участва в Съвет на президентите – инициатива на президента Росен Плевнелиев, където заедно с президента (1997-2002) Петър Стоянов и президента (2002-2012) Георги Първанов обменят неформално мнения по различни теми и важни за страната въпроси.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase. https://www.dnes.bg/ …