Богородичният пост започва от 1 до 14 август. Църквата се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица.
[ad id=“225664″]
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Преди около 450 година, св. Лъв Велики говори ясно за него: „Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост – в Четиридесетница, за лятото е летният – в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният – в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).“
По време на поста се избягва обилното хранене, както вкусните и сладки храни. По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския), но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.
[ad id=“263680″]
По време на Богородичния пост се стремим към духовна съсредоточеност. Избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.
Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък. В тези дни Църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и несготвена храна. Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино. На Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, се консумира риба.
