Една студена нощ, в изоставен квартал, беден младеж на име Иван вървял към дома си, носейки малка торба с храна. В този момент един крадец, с бързи и уверени движения, го пресрещнал. Заплашвайки го, крадецът поискал да му предаде всичко, което има. Уплашен, Иван отстъпил, но в него се зародило силно желание за промяна – не само на живота си, но и на света около него.
След тази нощ Иван решил, че ще посвети живота си на правосъдието. Въпреки бедността, учел неуморно и работел тежка физическа работа, за да се издържа. С времето усилията му се отплатили, и той се издигнал до уважаван прокурор, известен с безкомпромисната си справедливост.
Години по-късно, по време на рутинен ден в съда, Иван бил изненадан от неочаквано разпознаване. В залата довели обвиняем – същия човек, който някога го беше ограбил. Очите им се срещнали за кратък миг, но това било достатъчно, за да се върне споменът за онзи съдбовен момент.
Вместо да се остави на гнева, Иван видял в крадеца изтощен и отчаян човек, изгубен в живота. По време на делото прокурорът изслушал историята на обвиняемия, който сам признал греховете си и помолил за шанс за поправяне. Иван, подтикван от нещо дълбоко в себе си, не поискал максималното наказание, а предложил на съдията по-лека присъда с програма за рехабилитация.
На излизане от залата крадецът се обърнал към Иван, със сълзи на очи. „Не заслужавах тази милост,“ прошепнал той. „Но тя ще бъде новото ми начало.“ Иван отвърнал с усмивка: „Всички заслужаваме втори шанс – въпросът е как ще го използваме.“
Тази среща променила не само живота на крадеца, но и напомнила на Иван защо е поел по пътя на правото – не за отмъщение, а за създаване на свят, в който дори най-загубените могат да намерят пътя към изкуплението.
До скоро Южна Корея изглеждаше като една от най-стабилните демокрации в Азия. Политиците залагаха на…