От Ленин до „Ламборгини“. Кой е дизайнерът зад суперколите

Тя се казва Nilu27 и е хиперкола на известния автомобилен дизайнер Саша Селипанов. Той я представи през август и веднага го попитаха откъде идва името ѝ. Нилу е съчетание от имената на дъщерите му – Ника и Лусия, а числото 27 препраща към нещо, което е видял като дете в Тбилиси – грузинската столица, която тогава е разкъсана от войни.

През зимата на 1991 г. в наскоро станалата независима Грузия е избухнала гражданска война и 7-годишният Селипанов става свидетел на сраженията отблизо.

„Спомням си това време много добре“, казва Селипанов за живота на семейството му в апартамент в центъра на Тбилиси. „Имаше стрелба навсякъде и [бойците] изгориха няколко сгради в квартала, изгоря и любимото ми заведение за сладолед.“

Когато боевете стават все по-интензивни, дядото на Селипанов пристига в апартамента им. „Той каза на баща ми, че трябва да си съберем багажа и да тръгваме.“ Семейството напуска центъра на града с кола. „Виждахме куршумите да рикошират по улицата“, спомня си Селипанов.

В апартамента на баба си и дядо си в сравнително безопасната северна част на Тбилиси момчето започва да проучва новия си дом и открива старо автомобилно списание. Разлиства го, докато една снимка не го спира. На нея има състезателна кола – червено „Ферари“ с номер 27 на носа.

Към този момент Селипанов се интересува от съветските бойни самолети, но любовта му към тях избледнява, след като вече е видял войната отблизо. „Чувствах се доста разстроен за всичко и определено не бях доволен от това да видя военни в действие“, казва той. „Ферари“ беше нещо различно.

Състезателната кола има агресивната естетика на съветските изтребители МиГ-29 и Су-27, които момчето обича, но „без да има за цел да убива невинни цивилни“, казва той. „Просто си помислих, че снимката е невероятна“.

От този момент Селипанов е обсебен от автомобилите, но в Грузия по това време най-вълнуващото превозно средство по пътищата е съветската „Лада Нива“. След като семейството се премества в Русия в началото на 90-те години, родителите на Селипанов започват бизнес за внос на храни, а след това правят и компания за продажба на пакетирани морски дарове.

Семейството живее достатъчно добре, за да изпрати Селипанов в САЩ през 2001 г., където той учи в дизайнерското училище ArtCenter в Калифорния. След като завършва, Селипанов си намира работа в групата „Фолксваген“ в Германия, където усъвършенства уменията си, но е все по-разочарован от ограниченията на корпоративния дизайн.

Тогава късметът му се усмихва.

„Ламборгини“ отправя запитване към „Фолксваген“ дали дизайнерският екип в Германия може да измисли интериор за най-новия им суперавтомобил. Селипанов пита шефа си дали вместо това може да предложи дизайн за екстериор, неохотно получава разрешение. Когато шефът на „Фолксваген“ отваря папката с дизайнерски скици, става нещо неприятно: „той я отвори от грешната страна“, казва Селипанов. Но човекът намества изображението и се озовава пред дизайна на клиновидно „Ламборгини“. Това е първата скица, която вижда изпълнителният директор. И му харесва.

Селипанов е изпратен в централата на „Ламборгини“ в Сант’Агата, Италия, за да се присъедини към италианския екип, работещ върху кола, която ще стане известна като Huracan. В скорошно участие в подкаст Селипанов видимо се вълнува, когато разказва за пристигането си в северноиталианския град като ниско платен дизайнер.

„Всичко, което можех да си позволя, беше купа моцарела и малка кутия червено вино“. Докато седи на улицата със суроватката от сиренето, капеща по лицето му, спомня си той, си казва: „по дяволите, успях, аз съм в Меката, великите са вървели по тези пътища и трябва да направя нещо яко.“

През първите няколко дни неизвестният млад дизайнер, когото никой от екипа на „Ламборгини“ не е търсил, става участник в „няколко доста груби дискусии, с юмруци по масата“, казва той за RFE/RL.

Но спокойният грузинец казва, че той и екипът на „Ламборгини“ скоро се сближават на пица и напитки – включително и благодарение на любовта му към италианската култура. „Те дори по някакъв начин ми напомниха и за моя грузински произход, просто страхотни, страхотни момчета.“ Голяма част от първоначалната скица на Селипанов за Huracan се превръща в окончателния производствен модел и колата става хит с десетки хиляди продадени бройки.

След това Селипанов е назначен за ръководител на екстериорния дизайн на френската компания за хиперавтомобили „Бугати“. След представянето на Bugatti Chiron през 2016 г., роденият в Тбилиси автомобилен фанатик гравира името си в пантеона на дизайна на суперавтомобили.

Chiron по дизайн на Селипанов е описван като „най-добрата кола. Точка“. Всичките 500 произведени Bugatti Chiron, които струват повече от 3 милиона долара всеки, са продадени още с пускането им на пазара. Видео, в което Chiron чупи световен рекорд за скорост, е гледано близо 100 милиона пъти.

Звездата на Селипанов става още по-ярка през 2019 г., когато той е назначен за ръководител на дизайна в шведския производител на хиперавтомобили Koenigsegg. След такава брилянтна кариера бъдещето на Селипанов в проектирането на водещи хиперколи за големи компании за клиенти с дълбоки джобове вече е предначертано. Той обаче избира по-рискован път. През 2023 г. Селипанов и съпругата му Инна стартират собственото студио за автомобилен дизайн Hardline27.

Тогава двойката представи Nilu27.

Nilu27 се радва на значително медийно внимание заради своята утилитарна естетика, която далеч не е толкова напудрена като на повечето хиперавтомобили. Nilu27 се продава за 3,7 милиона долара за първите 15 автомобила – цена, която предполага, че Селипанов може да е сложил всичките си чипове на масата, за да пусне хиперавтомобила.

Запитан защо би вложил спестяванията си и безброй работни часове в такъв амбициозен проект, 41-годишният мъж посочва като причина родителите си. Той казва, че те са възпитали в него „почти болезнено усещане“ за стойността на всеки момент още в детството му, преминало в съветска Грузия. Както Саша, така и неговият брат Дмитрий, успешен композитор, са научени, „че времето е крайно и ако искате да постигнете нещо, не можете просто да оставите денят да мине, без да си поставите цел и да постигнете нещо значимо в него“ .

„Един пропилян ден е най-голямото престъпление, което можете да извършите срещу себе си“, казва Селипанов.