От Пенджеби кьой до Памукчии

В началото на 18 век името на селото е Пенджеби кьой, произлизащо от турските думи „кьой“ – село и „пенджеби“ – многоречно, с много реки. Името Памукчии е придобито по-късно и за първи път се среща в книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица“, отнасяща се за периода в края на 18 век.

Различни са тълкованията и обясненията за произхода на това име, но едно от тях изглежда най-правдиво – в землището да е отглеждано много памук. Може да се посочат възможни  доказателства за това твърдение.

Най-старите поколения помнят, че до 9-ти септември 1944 г. всяко домакинство сеело памук, с реколтата от който задоволявало напълно своите нужди от памучни тъкани (долни и горни дрехи, блузи, ризи, възглавници, постелъчно бельо и други).

В книгата на поп Минчо Кръстев „Видрица“ освен Памукчии, селото е наречено и Памуклии.

Горичката „Памук кория“ навярно е наречена така, защото покрай нея са сеели главно памук и е била собственост на рода Памукови, спечелили си навярно това име като производители на памук.

Запазени са данни, че в селото е имало фабрика за преработка на памук – „дръндарница“, която е работила още през турското робство. За съществуването на селото през антично време са събрани достатъчно данни по време на комплексната научна експедиция на Историческия музей в Стара Загора, проведена през месец април 1993 г.