От позицията на невинността

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 5, 1990 г.
ОТ ПОЗИЦИЯТА НА НЕВИННОСТТА
Наивно и жалко звучат опитите да се освободят от вина за всичко, станало у нас, редовите комунисти, дори когато автори на тези опити са много по-големи майстори на перото и демагогията от Георги Янев. Казва: аз „не се отказвам от греха” (в. „Септември” – Стара Загора, от 30. ІV. 1990 г.). от кой грях? Г. Янев, представяте ли си, не се отказва от греха на убийците и престъпниците в БСП, които, ако ги имало, щели да отговарят пред законите. И измества въпроса: никъде по света не наказвали децата (?) на престъпника, а забравя: навсякъде по света наказват съучастниците му.
И така, Г. Янев не се отказва от чуждия грух, рицарски е готов да го сподели, а неговият собствен грях бил, че не знаел за този грях. В неговата партийна организация нямало „убийци и престъпници”, но дали няма журналисти, които години наред викаха на черното бяло и биеха по мозъците, не му е известно също. Пък и това какъв грях е – и безпартийните го правеха, и те са „рожби” на същата система.
Някой му отнемал правото „да мисли по своему” – негодува Г. Янев, без да подозира, че отдавна е загубил тая способност, а в случая просто поддържа неудържимата позиция за невинност, която отново беше наложена „отгоре”.
Засрамен от чуждите грешки и престъпления, но горд с победата в своите „малки войни” с мръсниците в тая партия”, Г. Янев и днес открито гледа в очите и „разбира” бившите си приятели, които се чувствуват гузни, че навремето не са му осигурили работа и жилище. Само че ако той чака за жилище 4 или 5 години, някой от тези негови приятели чакаха по 15 години, а служебните му неприятности бяха от хора, които са също честни и искрени като него, но просто поддържаха една система, а не от неубедителните му приятели, които си вземаха шапките и мълчаливо напущаха своята работа.
Всеки има право на личен избор къде да членува. И всяка партия има нужда от членове, които да й бъдат верни докрай по едни или други причини. Повечето от недоволните и бунтовниците пред 10 ноември били комунисти – твърди Г. Янев, който отлично знае, че доволно преди 10 ноември беше само едно не толкова малко малцинство именно от комунисти. Той с гордост се нарежда до някои известни личности, които не били изменели на идеите си, но когато тези личности наистина се бореха за коренни промени в обществото ни, той с неудобство и нежелание събираше подписи под едно писмо, разобличаващо нечистите цели на профсъюза „Подкрепа” и „самозвания поет” Н. Колев. Да, г-н Янев, ако признаем за грях само удара с тоягата, Вие сте безгрешен, но тогава не разбирам готовността Ви за подялба на греховете.
Не е собствено откритие на Г. Янев и опитът да уеднакви вината на честните членове на БК с останалите хора, които също много-много не са си отваряли устата и даже са получавали апартаменти, защото са популяризирали „съображенията” (ако раздаваха така апартаменти, отдавна нямаше да има жилищна криза), които той не приемал и затова го били по особен начин. Само не разбирам защо се оплаква, след като много добре знае, такива борци като него винаги ги биеха – а някои и много по-лошо. И никъде – ни полъх от чувство за истинска вина. Някои „признания” са повече стилистични похвати, отколкото наистина признания.
Е, не казвам, че Г. Янев е виновен за нещо,но той в случая пише от името на много хора (или се мъчи да ги приобщи към своята позиция), които съзнателно или несъзнателно, по желание или принудени от обстоятелствата, бяха опора на тоталитаризма. Защото всички директиви, решения и съображения стигаха до конгреси и пленуми и през единодушно вдигнатите ръце на редовите комунисти.
Мислейки „по своему” и в тази статия, Г. Янев по-надолу се захласва пред „единствеността” на своята партия и с един замах прехвърля на други „тези си стари грехове”. Къде е промяната, щом БСП е пак „единствената” партия? Може би в средната буква?
Финалът е зашеметяващ: „БСП – обновена и истинска – се отказа от властта, затова не искам да се отказвам аз от БСП.” За обновлението да не говорим – него все още го очакваме с интерес и надежда, но, не знам защо, досега си мислех, че БСП е още на власт. Но колко му е на Г. Янев да убеди такива като мен, че се заблуждават. Две-три колонки ще му трябват – не повече – и ще си мисли, че си е свършил работата, както си мисли и сега. Отказът от една насилствено вписана в Конституцията алинея, г-н Янев, не е отказ от властта, а само проява на здрав разум, какъвто в БСП не липсва. Но тя нито се е отказала, нито има намерение да се отказва от властта и сигурно е, че и занапред ще играе важна роля в развитието на страната ни. Но вече не „единствена”. А всеки от нейните членове нека сам да прецени каква част от общите й грехове да вземе със себе си в утрешния ден. Освен своите собствени, разбира се.
Лично аз вярвам, че мнозина, за разлика от Г. Янев, ще се разграничат категорично от убийците и престъпниците, чийто позор и грехове той е склонен да съпреживее. Иначе – какво ли още ще трябва да съпреживяваме!
Иван ГРУЕВ