„От Самуилово до Пхенян“ от Кольо Христов

Автобиографичната книга на издателство Кота излиза от печат за  за празника на светите братя Кирил и Методий

Книгата е пъстър е достоверен разказ за „преживяното и видяното“от автора, за пълнокръвния и богат живот на един голям спортист и треньор, трудолюбив, дисциплиниран, със силен дух и богата душа, изпълнен с обич към род и Родина.

Кольо Христов е роден на 7 юни 1939 г в Самуилово, Старозагорско. Спортната му кариера като състезател и треньор е изцяло свързана с ДФС „Марица изток“-Раднево. Цели 20 години е несменяем наставник по борба в миньорския град като оставя ярка диря в неговата спортна слава. След пенсионирането си и днес живее в курорта Ягода, община Мъглиж.

С Кольо Христов не се познавах. В навечерието на Коледа през 2023 година синът на олимпийския двукратен вицешампион по борба Станчо Колев Николай ми се обади с молба да се чуем с приятел и колега на баща му, който пишел свои спомени. Човекът искал да му прочета ръкописите и да помогна да бъдат издадени в книга. Съгласих се и първата ни среща с бай Кольо, както той предложи да се обръщам към него, бе в един слънчев януарски ден на 2024 г. в комплекса „Минерал“ в курорта Ягода край Стара Загора. Във фоайето ме чакаше добре сложен, среден на ръст, белокос мъж с широка усмивка. Въпреки достолепната си възраст (почти 85-годишен) той бе дошъл от другия край на Ягода, където живее, с велосипед. Поздравих го за спортния дух и разгледах папката със снимки и две обемисти тетрадки голям формат, изписани от край до край на ръка. Написаното бе четливо, с едри красиви букви. Авторът разкриваше своето минало от дете до днешния ден. Както той споделя в тетрадката, „Днес – 3 март 2021 година, се решавам да пиша за преживяното и видяното през моя живот досега…“.

Прелистих и втората тетрадка, разгледах архивните снимки, грамоти, поздравителни адреси, медали от спортните му успехи като борец и се съгласих да редактирам. Приех да пренеса текстовете му на компютъра с правото да коригирам смислово, където се налага. Предстоеше нелека литературна обработка на аматьорския текст, но искреността в написаното, положените от автора усилия месеци наред да пренася спомените си от дете до дядо на белите листове, провокираха уважението ми. Той не искаше слава, нито импозантни представяния, просто искаше да остави книга за живота си на своите деца и внуци, на своите наследници. Колко от неговите набори правят това? Дори не беше казал на синовете си, а за начинанието му знаеше само внучката Камелия, студентка в Софийския университет, която го насърчила. А той й прочел всичко написано и тя го одобрила.

Този почти 85-годишен старец спечели искреното ми възхищение от неговата памет, амбиция и положения труд да вмести живота си между кориците на една книга. Дори заглавието си бе измислил – От Самуилово до Пхенян.

А неговата спортна кариера като състезател и треньор по борба свободен стил заслужава да бъде разказана, заслужава уважение. Кольо Христов е изцяло свързан с Раднево и физкултурното дружество „Марица-изток“. Цели 20 години е несменяем като старши треньор в Раднево. Под негово ръководство отборът става републикански шампион за младежи и мъже. Негови възпитаници са първенци в най-престижни състезания у нас и на международния тепих и носят куп медали от държавните шампионати.

Като наставник записва четири участия на световни първенства за ветерани и се класира на призовото четвърто място. Истински триумф радневските борци и треньорът Кольо Христов постигат в Пхенян през 1977 година, когато отборът на малкото българско градче побеждава с 6:4 националния тим на КНДР пред 25-хилядна публика в Двореца на спорта. Година по-късно този разгромен отбор става вицешампион на света.

Започнал да се труди още от малък като овчарче и воловарче в родното Самуилово, Кольо Христов не спира да работи и след пенсионирането си. В курорта Ягода, където живее днес, го знаят и го търсят като Бай Кольо Чакръкчията. Десетки са благодарните излекувани от него чрез манотерапия. Като охранител на плажния комплекс в Ягода той се сприятелява с редица знаменити гости от спорта, като Иван Славков – Батето, Иван Вуцов, Христо Крушарски, Христо Стоичков.

Израснал в многолюдно и сплотено християнско семейство, син на славен род, Христов е баща на двама синове, има и две внучета. За тях и десетките си племенници, успели у нас, в Европа, Австралия и Америка, пише своите спомени. С богата душевност, силно привързан към семейство и род, той описва най-подробно тъжни и смешни преживявания със своите най-близки хора.

Свидетел на промените в България след 9 септември 1944 г. и 10 ноември 1989 г., той не е безразличен към състоянието на държавата, на хората в нея и начина им на живот. Със силна гражданска позиция, любознателен, с отворени сетива за добро и лошо, честен и критичен, той споделя своите виждания за България и света днес.

Тази книга е истинско вдъхновение и привилегия не само за наследниците на Кольо Христов. Написаното ще остане за поколенията като поучителна история за един богат, истински и достоен човешки живот.

Не само като автор на литературната обработка и редактор на мемоарите, а и като приятел на големия Бай Кольо благодаря за мъдростта, съветите, вдъхновението, които получих, докато работех над спомените му. Поклон пред големия спортист и още по-големия човек Кольо Христов.

Йорданка Джонджорова