Четири неуспешни опита да бъде продаден мегаломанският проект на акционерното дружество „Мега МОЛ Русе„.
[ad id=“225664″]
На 8 август за пореден път синдикът на фалиралото дружество Венцеслава Стефанова, което остави след себе си дългове за стотици милиони, ще се опита да продаде имотите му. Обявената цена след изготвената последна експертна оценка е 24 779 046 лева. За продан е обявен както целият парцел от 8617 кв. м., върху който е вдигнат градежът, така и стоте магазина и купищата допълнителни движими вещи, които са били собственост на обявеното в несъстоятелност дружество, пише Банкеръ.
Вече две години (от 2016-а насам) се търси купувач за огромния имот край Дунава, чиято разгъната застроена площ е 43 519 кв. метра. През лятото на 2016-а неговата оценка беше 33 842 760 лв., но липсата на интерес към предлагания от синдика обект намали значително цената му. Тя съвсем се беше сринала в началото на годината (през февруари беше 20 949 508 лв). но очевидно раздвижването на имотния пазар у нас е подхранило оптимизма на русенския съд и той е завишил оценката.
[ad id=“263680″]
„Мега МОЛ Русе“ беше открит през 2010 година. Тогава беше обявено, че в него са инвестирани 25 млн. евро.
Първоначално инвеститори и собственици на проекта бяха русенската „Мегахим“ и European Convergence Development Company Limited (ECDC), а собствеността е била разделена поравно между тях.
Впоследствие обаче собствениците се сменят и дружеството преминава в ръцете на три офшорни компании.
Това са „Синерджи маркетинг Лтд“, регистрирана на Сейшелските острови, „И Си Ди мениджмънт лимитид“, регистрирана на Каймановите острови, и кипърската „Асмита холдинг лимитид“. Капиталът на дружеството е 5.2 млн. лева.
[ad id=“236993″]
Последният публикуван отчет на „Мега МОЛ Русе“ в Търговския регистър е за 2011 година. В него се посочва, че компанията има дългосрочен кредит към „Банка Пиреос България“ за над 41 млн. лв., а година по-рано е бил 38 млн. лева. От финансовия отчет става ясно, че дружеството е получило дългосрочен инвестиционен кредит в размер на 24 млн. евро, за да реализира проекта. Срокът на усвояване е бил 30 септември 2010-а, но това не се е случило в този период от време. Към края на 2011-а двете страни не са постигнали договореност и за удължаване на срока за усвояване на заема. По всяка вероятност българската финансова институция е продала вземането си на лондонския клон на гръцката банка, който сега се опитва да си получи обратно отпуснатите средства.
От последния публикуван списък на кредиторите става ясно, че задълженията на фалиралата офшорка са близо 80 млн. лева, които тя има да връща на двадесет кредитори.
Само признатите вземания към банката, финансирала проекта, са 56 615 548.06 лева.
Дългове за стотици хиляди левове са натрупани и към различни български фирми, които са извършвали строително-монтажните работи. Дължимите суми към всяка една от тях са различни – от 2 хил. до над 700 хил. лева.
[ad id=“236999″]
Националната агенция по приходите се е записала с вземане от близо 600 хил. лева.
Дълго време представителите на офшорното дружество у нас се опитваха да спрат процедурата по несъстоятелност, като твърдяха, че стойността на имуществото му надхвърля задълженията му. Преди да започне делото по несъстоятелност, в последния публикуван отчет на „Мега МОЛ Русе“ в Търговския регистър за 2011-а се посочваше, че компанията има дългосрочен кредит към „Банка Пиреос България“ за над 41 млн. лв., който година по-рано е бил 38 млн. лева. От него ставаше ясно, че дружеството е получило дългосрочен инвестиционен кредит в размер на 24 млн. евро за реализацията на проекта. Срокът на усвояване е бил 30 септември 2010 г., но това не се е случило. Към края на 2011-а двете страни не са постигнали договореност за удължаване на срока на усвояване на заема и това стана причина да се поиска несъстоятелност. По това време за други задължения все още не ставаше дума.
[ad id=“218001″]
Към днешна дата обаче равносметката е доста по-различна ако се съди по официалните документи, вписани в Търговския регистър по делото за несъстоятелност. Очевидно „набъбването“ на дълговете е било скрито за обикновената публика. Друга любопитна подробност е, че както обикновено се случва, когато започва процедура по несъстоятелност, и тук не липсва фирма донор, която бързо се записва със сериозен дълг. Това става ясно от списъка на кредиторите, където е вписано и малтийското дружество „Юръпиън Канвърджънс Девелъпмънт лимитид“ . Според документите приетите задължения към него са на стойност 1 032 445.40 лева. Основанието за това е договор за заем, който малтийската фирма е предоставила на дружеството през 2014 година. Любопитното в случая е, че това е станало година след като собственикът на русенския МОЛ реално е бил фалирал. От съдебното дело става ясно, че за нaчaлнa дaтa нa нeплaтeжнocттa магистратите са определили 18 aпpил 2013 гoдинa.
По принцип това би означавало, че cлeд тaзи дaтa всичĸи cдeлĸи, cĸлючeни мeждy „Meгa МОЛ Pyce“ AД и дpyги лицa, би трябвало да са нeдeйcтвитeлни и да пoдлeжaт нa oтмянa пo cъдeбeн път, но странно защо малтийското дружество продължава да фигурира в списъка на кредиторите.
Въпреки мегаломанщината на този проект не може да се отрече, че „Мега МОЛ Русе“ беше първият търговски център от ново поколение в дунавския град. Той имаше три надземни етажа със 100 магазина и заведения, както и две подземни нива с 367 паркоместа.
Стопанинът му така и не успя да се справи с предизвикателствата на времето и обяви фалит.
Дали в случая тази стъпка е начин той да се отърве от натрупаните задължения и чрез процедурата по несъстоятелност да ги ликвидира не е много ясно. В същото време липсата на какъвто и да е интерес към тази инак внушителна сграда, която днес се продава на безценица, е доста любопитен. Може би той се корени във факта, че търговският център се продава без вътрешните асансьори, без ескалатори и електрически пътеки, тъй като те са заложени именно в полза на малтийското дружество „Юръпиън Канвърджънс Дивелъпмънт“. С думи прости, бъдещият купувач трябва да се съобрази с тази, меко казано, нелицеприятна подробност. А може би това пък е начинът да се дочака моментът, в който имотът ще се обезцени достатъчно, за да може поредната офшорка да го придобие „чист“ откъм дългове.
Още повече че обстоятелствата вече са променени.
Ако преди имотната криза отпреди десетина години Русе беше известен като „градът на шестте мола“ – заради многото обявени проекти, но впоследствие се оказа прекалено малък и с недотам платежоспособно население, днес нещата са доста по-различни. При всички положения този обект тепърва ще предизвиква интерес. Друг е въпросът на каква цена ще бъде реализиран и при евентуалната му продажба каква част от кредиторите му ще бъдат удовлетворени.
И не стигаме ли отново до извода, до който в. „БАНКЕРЪ“ стигна още преди години. А именно, че институтът на фалита се употрябява доста сръчно у нас (главно от „чуждестранни“ инвеститори) с оглед натрупаните огромни дългове да бъдат „ликвидирани“, а кредиторите на дружеството да получат жалки трохи от инак записаните им суми за получаване?!
И така, докато се стигне до удобното време, когато цената на продаваното имущество стане доволно ниска. И тогава, естествено, се появява подходящият купувач (пак по правило той представлява фирма, регистрирана я на Виржинските острови, я на… Кайманите).
dunavmost.com
