Очертава се критичен момент за инвеститорите в САЩ

Снимка: Bloomberg

Политиците навсякъде биха били по-щастливи, ако продължителната инфлация може да бъде овладяна без да се предизвикат рецесия или пазарни шокове, пише Джон Дизърд за Financial Times.

За съжаление, в реалния свят рядко се получава така. С предстоящите избори в САЩ и Франция, и с лидерските предизвикателства на други места, постигането на неинфлационен растеж ще бъде проблематично. По-рестриктивната парична политика също така ще доведе до значителни рискове за финансовите мениджъри.

Ликвидността не е просто абстракция в икономическите модели на централните банки. Тя също така е гаранция, че малките спестители и инвеститори могат да имат лесен достъп до активите в своите сметки. Електронните пазари с ниски разходи и висока скорост за масовите инвеститори през последните години създадоха илюзията, че активите винаги могат да бъдат оценени, търгувани или осребрени за части от секундата.

Повечето такива инвеститори не са наясно с трансакционните разходи, които понасят мениджърите на активи и трейдърите. Хеджирането или управлението на трансакционните разходи става скъпо, когато пазарите се сринат за момент или месеци. Ако управлявате огромен баланс или големи потоци от поръчки, и двата вида срив са опасни.

„Рискът се връща тази година с пълна сила“, коментира Паскал Блан, заместник-главен изпълнителен директор и главен инвестиционен директор на Amundi, компания, която управлява активи на стойност 1,8 милиарда евро. „Ликвидността е асиметрична и сега изчезва, когато е най-необходима. Така че трябва да се подготвим да управляваме ликвидните несъответствия на ниво фонд.”

Това е сложна задача. Рискът от невъзможност да се купува или продава при поискване вече няма да се покрива от централните банки.

С предстоящите предизвикателства пред пазарите някои от мега мениджърите на активи в САЩ създават вътрешни пулове, за да посрещат, където е възможно, покупките и продажбите на клиентите. Засега Amundi не предприема тази стъпка, но Бланк казва, че компанията му по-внимателно „калибрира ликвидния риск в тази критична ситуация“.

„Дори след събитията от март 2020 г. [избухването на Covid] забравата на пазарите винаги се връща и повечето хора отново са спокойни“, посочва той. Сега обаче западните централни банки и финансови министерства са много по-малко склонни (или способни) да спасяват институции, пазари или инвеститори. Просто има твърде много официален дълг за управление във време на висока инфлация.

Сега стигаме до неудобната част от това, което Бланк нарича „това критично положение“. Политическите лидери искат инфлацията да изчезне или бързо (демократите, мислейки за междинните избори през 2022 г.), или бавно (републиканците, мислейки за президентските избори през 2024 г.). Но вероятната цена за потискане на инфлацията е трудна за оправдаване – т.е. намаление на баланса на Федералния резерв с много трилиони долари, придружено от рецесия.

Ако Фед продава активи, за да намали баланса си, трилионите долари държавни и ипотечни дългове, които е натрупал, трябва да бъдат закупени от някой, на първо място първичните дилъри или големите банки. В свят с ниска инфлация и ниски лихви това не е проблем. Но в обратната ситуация дилърите могат да останат задръстени с големи, обезценени бивши активи на Фед, преди да успеят да ги продадат на институционални или малки инвеститори.

Те финансират това, макар и за кратко, с дилърския репо капацитет на Фед, споразумение за отпускане на заеми срещу обезпечение от приемливи висококачествени ценни книжа. „Складирането“ на държавни облигации по този начин беше губещ бизнес по време на ерата на програмите за количествено облекчаване с цел подкрепа на пазарите от Фед. Лихвените проценти бяха твърде ниски, за да оставят значителни маржове за банките дилъри.

Това е на път да се промени. Да приемем, че Фед в крайна сметка вдигне основната си лихва до 1% на три или четири стъпки.

Това означава, че дилърът може да складира облигационна позиция с купон от 1% с цена на дълга за нейното финансиране, която е с поне 0,25 пункта по-ниска. И всичко това е срещу безрисковите контрагенти, т.е. Министерството на финансите и Фед. Банките могат да поемат пазарния риск от посредничеството при снижаването баланса на Фед, ако маржовете са по-високи от сегашните.

Но тогава те имат по-малко наличен баланс за финансиране на други активи, като корпоративни капиталови разходи или готовност за покупка и продажба на други ценни книжа в тези гигантски компании за управление на активи. А реалната икономика и цените на ценните книжа вероятно ще се свият.

Нищо чудно, че получих писмо от JPMorgan Chase, в което ме питат дали искам да бъда клиент на банката. Благодарение на Фед банките могат отново да правят пари от депозити. Но това ще бъде платено с рецесия.

https://www.investor.bg/