Още 7 години. Защо Сарафов би спечелил най-много от бързи предсрочни избори
Две имена все по-често се споменават в едно изречение – това на лидера на „ДПС – Ново начало“ Делян Пеевски и това на единствения кандидат за главен прокурор Борислав Сарафов. Това става на фона на блокиран парламент, който вече три седмици не може да избере свой председател, за да заработи.
Пеевски, който е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, оглавява четвъртата по големина парламентарна сила и повечето формации го обвиняват в масови изборни измами и купуване на гласове. Заради съмненията за силното му влияние в съдебната власт, службите и регулаторите, коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) призова партията му да бъде поставена зад „санитарен кордон“.
Основният приоритет на тази мярка е да бъде спрян изборът на Борислав Сарафов за нов главен прокурор. В момента той заема временно поста – след уволнението на предшественика му Иван Гешев. Подобно на избора на Гешев в края на 2019 г., Сарафов е единствен кандидат в конкурса, който беше започнат от Висшия съдебен съвет (ВСС), въпреки че мандатът на членовете му изтече преди над 2 години.
Най-реалистичният вариант това назначение да бъде спряно или поне отложено във времето, е парламентът да заработи и да приеме законодателни промени в тази посока. В противен случай гласуването за кандидатурата на Сарафов е насрочено за 16 януари и мнозинството във ВСС изглежда ще има достатъчно гласове, за да го избере за 7-годишен мандат начело на прокуратурата.
Какви са възможните хипотези
В случай, че депутатите все пак успеят да си изберат председател и започнат работа, моментната ситуация предлага няколко хипотетични варианта как Сарафов да не стане титулярен главен прокурор в началото на 2025 г.:
- парламентът да инициира избор на нов състав на ВСС;
- депутатите да приемат промени в Закона за съдебната власт;
- президентът да забави указа за назначаването на Сарафов.
Първият вариант засега сякаш е невъзможен. Мандатът на този състав на съдебния съвет изтече през 2022 г., но той така и не беше сменен, защото Народното събрание не избра 11-имата членове от своята квота. За да се случи това, е необходимо парламентът да постигне мнозинство от поне 160 гласа, което в последните му силно фрагментирани състави изглежда много трудно постижимо.
Ако работата на този парламент бъде отблокирана, единственият шанс за постигане на някакво мнозинство е то да включва първите две формации – ГЕРБ и ПП-ДБ, които имат общо 106 депутати.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново настоява те да търсят вариант за общо управление, както беше при кабинета на Николай Денков, но отказва да подпише лансираната от ПП-ДБ декларация за „санитарен кордон“ около Пеевски. И двете формации отказват да преговарят с третата по големина партия – проруската „Възраждане“.
Това означава, че единственият начин за постигане на квалифицирано мнозинство за избор на нови членове на ВСС от квотата на парламента, е в него да участват още БСП, Алианс за права и свободи на Ахмед Доган и „Има такъв народ“ (ИТН) на Слави Трифонов. Така петте формации биха събрали общо 163 гласа. На този етап обаче това изглежда нереалистично, доколкото Борисов говори за евентуално мнозинство „без двете депесета“ – и на Пеевски, и на Доган.
Затова най-реалистично изглежда вариантът изборът на Сарафов да бъде възпрепятстван чрез бързи промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). По информация на Свободна Европа ПП-ДБ вече подготвя такъв законопроект, който да бъде предложен за гласуване, ако парламентът заработи. Той би могъл да съдържа в себе си поне два възможни подхода:
- депутатите да запишат директна забрана този ВСС да извърши избора;
- процедурата за нов главен прокурор да бъде усложнена и удължена.
Целта на този вариант е даде политическо време, в което Народното събрание евентуално да се опита да постигне мнозинство за избор на нов съдебен съвет.
Същата цел се вижда и при третата хипотеза. Ако ВСС все пак избере Сарафов, президентът Румен Радев да се възползва от еднократното си право на вето, но да забави указа си, с който връща избора на нов главен прокурор за прегласуване.
Конституцията не предвижда срок, в който държавният глава трябва да върне на съдебния съвет избора, така че той би могъл да забави тази стъпка за неопределено време, докато депутатите опитат да съберат мнозинство от 160 гласа.
Кой подкрепя Борислав Сарафов
Сарафов пое временно поста на главен прокурор в средата на юни 2023 г., само ден, след като Радев подписа указа за уволнението на Гешев. Предишният главен прокурор беше предсрочно освободен от същото мнозинство във ВСС, което 3 години и половина по-рано го назначи начело на прокуратурата.
Това се случи, след като ГЕРБ и ДПС изненадващо оттеглиха публичната си подкрепа за Гешев. Дотогава двете партии никога не го бяха критикували, но желанието за съставяне на общо управление с ПП-ДБ промени тази ситуация.
След като Гешев беше уволнен, членовете на Прокурорската колегия на ВСС, които инициираха процедурата по отстраняването му, прокараха и избора на Сарафов за временен главен прокурор.
След встъпването му в длъжност бяха прекратени всички производства, свързани с Борисов, които Гешев активизира, след като ГЕРБ и ДПС обявиха, че подкрепят исканията за оставката му. Става въпрос за случаите със заснетите пачки евро и златни кюлчета в спалнята му, както и делата по „Барселонагейт“.
При Сарафов беше ревизирано и разследването за аферата „Осемте джуджета“, по което в последните седмици от мандата на Гешев бяха събрани свидетелски показания срещу самия Сарафов. Основен заподозрян по случая е бившият следовател Петьо Петров-Еврото, чието познанство с Пеевски е публично известно от времето, когато дамата с колеги в столичното следствие.
Тезата на критиците на Сарафов е, че той няма как да бъде алтернатива на Гешев, след като през целия му мандат беше негов заместник. Настоящият претендент за поста е дългогодишен началник в прокуратурата, като първо оглавяваше създадената от ГЕРБ Апелативна специализирана прокуратура, после последователно стана заместник на бившия главен прокурор Сотир Цацаров и директор на националното следствие за втори мандат.
Откакто пое временно поста на главен прокурор, Сарафов беше призоваван от ПП-ДБ да подаде оставка и критикуван от Пеевски. Лидерът на ДПС-Ново начало и Борисов подкрепят позицията, че този ВСС трябва да избере нов главен прокурор. Останалите партии са на противното мнение.
Процедурата за нов главен прокурор беше открита още през 2023 г., но тогавашното мнозинство на ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС прие конституционна поправка, които предвиждаха структурна реформа на ВСС – съветът трябваше да бъде разделен на два органа. Заради това конкурсът за наследник на Гешев беше спрян.
След разпадът на управляващото мнозинство обаче, промените в основния закон бяха атакувани пред Конституционния съд (КС) и той отмени всички текстове, свързани със съдебната реформа. Веднага след това Пеевски призова ВСС да избере нов главен прокурор.
Миналата седмица ГЕРБ все пак сезира КС с искане за тълкуване дали състав на съвета с изтекъл мандат може да произведе такъв избор. Партията на Борисов попит и дали „санитарния кордон“ около Пеевски е противоконституционен.
Изходът на евентуалното конституционно дело обаче е по-скоро предизвестен. Конституционалистите вече са заемали позицията, че съставите на органи в съдебната власт, чийто мандат е изтекъл, имат право да изпълняват функциите си до избора на нови членове.
Кой друг печели от предсрочни избори
Сарафов би спечелил най-много, ако държавата тръгне към нови избори сега – пълен 7-годишен мандат начело на прокуратурата, но няма да бъде единственият печеливш от тази ситуация.
Блокаж в работата на парламента и още една предизборна кампания още тази зима биха работили в полза на това всички органи с изтекли мандати в съдебната система да продължат да работят.
Става въпрос за настоящият изпълняващ длъжността председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, за членовете на ВСС и за състава на Инспектората към съдебния съвет.
Чолаков остана на поста и след края на мандата си, който изтече на 22 ноември, след като върховните съдии го подкрепиха да продължи да ги ръководи до избора на нов титуляр, а Съдийската колегия на ВСС се съобрази с това.
Това се случи, въпреки че в конституцията не е разписана подобна възможност и президентът Радев разкритикува съдебните кадровици, че заобикалят основния закон. Съюзът на съдиите в България също разкритикува остро това решение и призова Съдийската колегия да го ревизира, като назначи за временен председател друг върховен съдия.
Мандатността е основен принцип в конституирането на публична власт и е пряко свързана с разделението на властите. Този модел на управление предвижда гаранции държавните органи да не бъдат доминирани от едни и същи хора, което би създали рискове от злоупотреба с власт.
В настоящата ситуация на ВСС обаче се получава, че един и същ състав на съвета вече избра двама от т.нар. трима големи в съдебната система – председателят на ВАС и главният прокурор. Тези съдебни кадровици вече назначиха и уволниха Гешев, избраха Чолаков и след това на практика удължиха мандата му в нарушение на конституцията, с сега се канят да изберат и Сарафов.
Recent Posts
