Пактът на Елцин с олигарсите

Главният редактор на списание „Източна Европа“ Манфред Запер е убеден, че през 1996 г. политиката и олигарсите са сключили пакт и така са предопределили посоката на развитие на страната за години напред. По думите му, това е усложнило неимоверно много отношенията между политиката и медиите, защото плурализмът в Русия тогава се е свеждал единствено до това, че различни олигарси контролират различни медии. „И днес не е по-различно – отделните телевизионни канали говорят сякаш с един глас, липсват различни мнения“, казва Запер за ДВ.

Когато икономиката не работи

Средата на 1990-те години са време на бурни промени в Русия: приета е нова конституция; въведена е пазарната икономика; обръща се внимание на човешките права. В същото време много руснаци остават без работа, а девалвацията на рублата и хиперинфлацията застрашават физическото оцеляване на хората.

„Радикалните реформи в икономиката и политиката изглеждаха добре на хартия, но не дадоха бързи икономически резултати“, казва Герхард Симон от университета в Кьолн. В резултат на това имиджът на Елцин се срина и хората спряха да му вярват. От цялата ситуация спечели Генадий Зюганов с неговата анти-реформаторска програма.

Олигарсите подкрепят Елцин

В тези смутни времена в Русия някои хора успяха да натрупат големи богатства – тъй наречените новобогаташи, или олигарси. Силното им икономическо влияние постепенно се трансформира и в политическо. Те са си давали сметка, че съществува опасност от връщане на старите комунистически порядки, което би им отнело всичко, което имат. Затова собствениците на големите медии в Русия тогава решиха да подемат кампания в подкрепа на Елцин.

Гема Пьорцген от „Репортери без граници“ казва, че навремето хората се опасявали от още по-голямо ограничаване на свободите. „Те искаха да предотвратят завръщането на комунизма. Изобщо нямаше никаква дискусия за свободата на пресата, каквато при Елцин съществуваше, и която беше силно ограничена с идването на Путин на власт“, казва тя за ДВ. Много журналисти тогава наистина са съзирали опасноста от връщането на комунистите на власт. „Ролите бяха разменени – много журналисти застанаха срещу комунистите (и на страната на Елцин), като същевременно изоставиха основното си журналистическо призвание да бъдат неутрални в информациите си“, казва Пьорцген.

„Елцин беше по-малкото зло от Зюганов, а към днешна дата е по-малкото зло от Путин“, казва Герхард Симон и припомня, че Елцин не е посегнал на свободата на пресата. Елцин може да бъде критикуван за много други неща, но само не и че е целял да унищожи опозицията, добавя експертът.

В мъртвата хватка на олигарсите

Пактът с олигарсите осигури преизбирането на Борис Елцин и комунистите започнаха постепенно да губят влияние. Но веднъж попаднал в мъртвата политическа хватка на олигарсите, той се отказа от любимеца си Борис Немцов и през август 1999 година посочи за свой наследник довереника на олигарха Борис Березовский – Владимир Путин.

Путин обаче не продължи реформите, започнати от Елцин. Той изтласка олигарсите от политиката и ги подмени със свои приятели. При неговото управление Русия ставаше все по-авторитарна и нелиберална. Но посоката за това развитие е зададена още на президентските избори през 1996 година когато Елцин сключи своя пакт с руските олигарси. „Факт е, че никой в Русия тогава нямаше идея как да бъде реформирана тази мултинационална империя, която беше силно милитаризирана. Нито през 1990-те години, а още по-малко през 1996 година“, уверява Манфред Запер.

Източник: Дойче Веле