Categories: Свободна Европа

Палатки, чук, ограда. Какво предстои за Паметника на съветската армия

Откакто областната управа в София се зае с първите действия по бъдещо преместване на Паметника на Съветската армия в началото на месеца, напрежението около монумента расте.

Защитниците му лагеруват пред него, противници го нападнаха с чук, властите го отцепиха с ограда, защото е опасен.

Конфликтът се изостря и от това, че след близо два месеца – на 29 октомври – предстоят редовни местни избори, а темата за преместването на монумента вече е част от предизборната кампания в столицата.

За изпълнение на решението паметникът да бъде преместен срок няма. Търсят се документи, терен и инженерни решения. Какви са следващите стъпки?

Как ескалира всичко

След като Столичният общински съвет взе решение за преместване на Паметника на съветската армия през март – акт, който отне години – държавата в лицето на областната администрация, чиято собственост е паметникът, отказваше да се заеме с темата в продължение на месеци. По това време управляваше служебно правителство, назначено от президента Румен Радев.

След като през юни беше съставен редовният кабинет на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ, новата областна управителка на София Вяра Тодева каза, че преместването е един от приоритетите ѝ и в началото на август задейства процедурата.

Дни по-късно привърженици на „Левицата“, БСП и „Възраждане“ – политически формации, които не крият проруската си ориентация – направиха палатков лагер пред монумента в знак на протест. Малко след това Тодева съобщи, че преместването най-вероятно няма да се случи до края на годината – защото продецурите изискват време.

Монументът беше обграден полицаи вечерта след футболния мач между „Левски“ с германския „Айнтрахт“ на 24 август. По време на срещата фенове на българския клуб опънаха транспарант с надпис: „Сгъвайте палатките, идваме след малко!“.

На 18 август фенове на футболния клуб „Левски“ атакуваха монумента, като счупиха надписа му с чук, нaдраскаха го със спрей и разпънаха транспарант – „Демонтаж“. Близо седмица по-късно – на 24 август – привърженици на клуба се заканиха да отидат отново след мач на националния стадион, но този път монументът беше обграден от две редици полицаи.

На следващата сутрин вече се поставяха метални огради по инициатива на Тодева и на кмета на район „Средец“ Трайчо Трайков, според когото разполагането на палатки край монумента не само е неправомерно, но е и опасно. Причината – той не е в добро състояние и от постамента може да паднат плочки.

Кой ще го вземе

Все още няма окончателно решение къде да бъде преместен паметникът. Вяра Тодева казва пред Капитал, че се обсъждат три варианта за нов дом на паметника – Музея за изкуството от периода на социализма, Националния исторически музей (НИМ) или друг терен, който да е държавна собственост и да е извън централната част на столицата.

Тодева каза пред Свободна Европа, че НИМ е отхвърлил възможността да приеме паметника, тъй като нито в сградата, в която се помещава, нито в парковото пространство около нея има място за експониране на елементи от монумента.

„Посочено е още, че НИМ не е собственик на площите около сградата, както и че елементите от Паметника за съветската армия не отговарят на времевия разказ на експозицията в музея“, добави Тодева.

За момента по-вероятно изглежда паметникът да бъде разположен в Музея за изкуството от периода на социализма, който е под шапката на Националната галерия.

Пред това обаче има няколко пречки.

Какво точно ще се мести

Директорката на Националната галерия Яра Бубнова каза пред Свободна Европа, че е обсъдила въпроса с областната управителка, като в разговора е станало дума за преместване само на скулптурите от паметника – без постамента, благодарение на който основната бронзова композиция се издига на общо 34 м над земята.

Паментикът включва 16 бронзови скулптурни елемента. Фигуралната композиция с най-голяма височина е близо 12 метра, казва Бубнова. Освен нея има три стени с релефи с размери 6 на 2,2 м, две скулптурни групи на отделни постаменти и десет венеца.

За най-високата композиция според Бубнова е нужен инженерен проект за вкопаване на носещи фундаменти, върху които да се монтира след преместването.

По нейни думи, тъй като става дума за големи и тежки скулптури, са нужни данни за всичките им параметри, включително теглото, за да може да се прецени как могат да бъдат разположени, така че да не бъдат повредени тръби или комуникационни канали под земята.

В средата на месеца обаче Тодева съобщи, че документацията за точния размер и тегло на част от орнаментите на паметника липсва. Тя би трябвало да се съхранява в Столичната община, но след проверка не е била открита.

Затова преди да се вземе решение и да се започне демонтаж и местене, трябва да бъде възстановена тази документация и да се направи анализ на терена на музея.

Пред Капитал Тодева каза, че областната управа вече е поискала инженерно геоложко проучване на терена на музея, в случай че Министерството на културата разполага с такова, за да спести време и финансови средства за ново проучване.

Свободна Европа изпрати запитване до министерството преди две седмици, за да разбере дали ведомството може да осигури пространство, където монументът да се съхранява временно – в случай че процедурата по преместването се проточи. Оттам обаче не изпратиха отговор до публикуването на материала.

Какви са стъпките и защо няма срок

По думите на Тодева една от причините да няма конкретен срок за преместването на Паметника на съветската армия е, че все още не е сигурно кой вариант ще бъде избран.

За целта са нужни липсващата документация с параметрите на скулптурите и анализът на терена на мястото, където ще бъдат съхранявани и изложени.

След като се вземе решение, предстои да се изготви и инженерен проект за поставянето на скулптурите на новата локация. Според Тодева този проект следва да се съгласува с министъра на културата след решение на Специализирания експертен съвет по изобразително изкуство към Министерството на културата.

Паметникът на Съветската армия е построен десет години след нахлуването на Червената армия в България в края на Втората световна война. Тогава Съветския съюз обявява война на България, а малко след това в страната е извършен деветосептемврийският преврат.

След 10 ноември 1989 г. много граждани и политици искат премахването на монумента на окупационната армия от Княжеската градина и от центъра на столицата, тъй като той е построен с пропагандна цел от комунистическия режим. В началото на 90-те години Столичният общински съвет взима първото решение за преместването на паметника, но през следващите десетилетия то така и не е изпълнено.

Arhiv