Паметта ни. Петко Ст. Стоянов – опълченецът от Шейново

На днешния ден преди 96 години в Стара Загора умира Петко Ст. Стоянов, командир на чета в Сръбско-турската война (1876), опълченец, участник в Сръбско-българската война и Балканските войни. Роден в Копривщица на 25 май 1848 в Копривщица, той развива активна обществена дейност в нашия град.

Петко Стоянов Стоянов е роден на 25 май 1848 г. в Копривщица. Завършва Свищовското класно училище и пехотното юнкерско училище в Одеса (1874). Постъпва на служба в руската армия – в Седми стрелкови батальон, а по-късно в 53-ти пехотен Волински полк, с който участва в Руско-турската война (1877-1878). Сражава се при Шейново и участва в преследването на турските части на юг.

След Освобождението постъпва на служба в Десета Хасковска дружина от Източнорумелийската милиция, а след това е командир на Шеста пехотна Старозагорска дружина (1880). Участва в подготовката и осъществяването на Съединението (6 септември 1885). Произведен е в чин майор и е назначен за комендант на Сливен. През Сръбско-българската война (1885) е командир на общия авангард при настъплението към Драгоман и Цариброд. След това поема командването на Лявата колона, атакуваща Пирот.

След войната е командир на 9-ти пехотен полк в Пловдив, след това на 2-ри пехотен Струмски полк, с който участва в детронацията на княз Александър I Батенберг.

След контрапреврата емигрира в Русия, където постъпва на служба в руската армия в 59-ти пехотен Люблянски полк.

През 1897 г. Петко Ст. Стоянов се завръща в България и се отдава на обществена дейност. По време на Балканската война (1912-1913) е назначен за началник на продоволствените магазини в Елхово и Стара Загора. В края на войната е повишен в чин подполковник (1913).

Умира на 28 ноември 1925 година в Стара Загора.

Петко Ст. Стоянов е награден е с ордена „Св.Александър” IV ст. с мечове отгоре.