Парламентът отхвърли наборната служба и разреши подмладяване на армията

С почти пълно единодушие парламентът прие на първо четене в сряда промените в закона за отбраната, които предвиждат подмладяване на личния състав на Въоръжените сили. В същото време беше отхвърлен законопроектът на кандидата за президент Красимир Каракачанов, с което той иска връщане на задължителната наборна служба. За тези промени гласуваха единствено 28 души, 15 бяха против, а дружи 70 се въздържаха.

Днес беше отхвърлено и предложението на независимия депутат и също кандидат за президент Велизар Енчев, с което той предлага възстановяването на Строителни войски. Парламентът отхвърли и предложението на Каракачанов за промени в закона за резерва, с които той иска началната военна подготовка да стане задължителна, а за учениците от средните училища да е част от учебната програма. Отхвърлено беше и искането му, младежите, които не продължават образованието си след основното училище, те да бъдат включени в задължителни курсове на обучение. Той иска и студентите, които се обучават в гражданските и военни училища, да преминат обучение за подготовка на офицери от запаса.

В пленарната зала Каракачанов защити предложението си за задължителна военна служба, като цитира текстове от Конституцията, според които подготовката на гражданите по защита на отечеството се уреждат със закон. По думите му обаче такъв закон няма. „Армията ни не е нито по-добре обучена, нито по-добре въоръжена, нито по-добре платена“, каза лидерът на ВМРО. Той заяви, че в момента в армията постъпват предимно младежи, които търсят работа, а когато те намерят по-добре платена работа обаче, не се замислят да напуснат.

Каракачанов даде и примери с функционирането на наборна армия в Гърция и Турция, както и връщането на дебата в „други европейски държави“. По изчисленията му издръжката на един наборен войник е в пъти по-евтина от тази на професионалния и излизала по 4 лв. на месец, срещу 1200 лв. за кадровите войници. Каракачанов сметна също, че в рамките на 6 месеца, за колкото предлага да продължи наборната служба, ще бъдат свикани между 5 и 7 хил. души – приблизително толкова е и недостигът на военни в армията в момента.

Велизар Енчев пък поиска възстановяване на Строителни войски и се позова на доклад на бившия социален министър Ивайло Калфин, който одобрявал възстановяването на Главното управление „Строителство и възстановяване“ (ГУСВ, правоприемник на Главно управление „Строителни войски“, бел. ред.). Тази идея била подкрепена и от БАН и Българската стопанска камара (БСК).

По думите на Енчев правоприемникът на Строителни войски ГУСВ е „на изкуствено дишане и не е равноправен участник на строителния пазар“. Той предлага дружеството да се трансформира и да развива дейности по обучение по различни специалности. Това щяло да бъде ефективен инструмент в районите с висока безработица, а възстановяването на управлението ще струва едва 150 хил. лв. Енчев припомни, че заслуга на Строителни войски е отсечката на магистрала „Хемус“ до Правец.

Депутатите от Реформаторския блок гласуваха „въздържал се“. Според Петър Славов идеята има „своите добри черти“. По думите му обаче подобен подход едва ли ще реши проблемите в армията, а по-скоро ги задълбочи. Идеята на Велизар Енчев пък не срещна разбиране от страна на Реформаторите, които се усъмниха в искреността му. Славов припомни, че само преди две седмици Енчев е внесъл подобен законопроект с обратното предложение.

Димитър Байрактаров от ПФ заяви, че е проявен двоен стандарт при гласуване на бюджета на НСО, която според него е „паразитна служба и плащаме по 1 млн. лв. за охрана на онзи пернат сокол“. Той припомни времето на кадровата служба с т. нар. „изпращания“, при които „всяко влизане в казармата беше съпроводено с огромни празненства“.

„Беше наистина празник синът да постъпи в редовете на БА и да излезе от дете в превърнал се мъж, да излезе с възпитани навици на дисциплина, на отговорност, нещо, което днес се наблюдаваме в нашата младеж, която е подложена на абсолютно разлагащи се начини в техния морал те трябва да бъдат гейове, трябва да бъдат жертви на нарко мафията, да бъдат наркомани“, заяви Байрактаров.

От ГЕРБ възразиха на твърденията, че има връщане на идеята за наборната служба в Европа. Христо Гаджев коментира, че тенденцията за професионална армия дори се затвърждава, тъй като се върви към усвояване на високи технологии, а това предполага сериозна подготовка. Депутатите от партията на премира Борисов се въздържаха по двата законопроекта и подкрепиха закона за отбраната, внесен от правителството.

От БСП също се противопоставиха на идеята за задължителната казарма. Бившият военен министър Ангел Найденов определи предложенията на Каракачанов като популистки. Според него възстановяването на наборната армия няма да реши въпросите на сигурността. „За 6 месеца обучение, освен елементарното боравене с личното оръжие, нищо друго не можете да постигнете като отбранителни способности. Дори няма да ви стигне времето да сглобите военните части“, обясни червеният депутат.

Според него дефицити при младежите като хигиенни навици, неграмотност, лична дисциплина, недостатъчна патриотична подготовка и липса на професия, не трябва да се решават през армията. „Няма как командирите да заместят родителите. И няма как Българската армия да замести образованието. Друг е въпросът, че трябва да се постигне доброволно обучение на българските младежи“, поясни той.

Найденов подкрепи и някои от текстовете в закона за отбраната, внесени от правителството, но изложи и критики към много от тях. Една от тях е отнемане на правомощията на министъра на отбраната да прави проверка на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплината чрез инспектората. Това право отива при началника на отбраната. Найденов припомни, че при министъра на отбраната Аню Ангелов, който сега е съветник на премиера, е предприет обратния подход – за намаляване правомощията на началника на отбраната. По думите му подобни промени само ще внесат нестабилност в системата.
Найденов обясни, защо БСП няма да подкрепят и идеята за снижаване на възрастта на професионалните войници от 32 на 28 години. По думите му това едва ли би решило проблема с недостига на повече от 5000 военнослужещи. „Нека тогава да засилим по-строги критерии по отношение на физическата подготовка и издръжливост. Има младежи на 22 години, които са далеч по-големи торби, в сравнение с 32-годишни. Каква е логиката за снижаване на тази възраст?“, попита Найденов.

С приетите на първо четене промени в закона за отбраната, предложени от правителството, се регламентира използването на военна летателна техника от членове на правителството, когато Авиоотряд 28 няма възможност да изпълни конкретни полети.
Промените в закона предвиждат също и намаляване на пределната възраст при пенсиониране от 50 на 46 години, като така се създава възможност за ранно пенсиониране при навършени 18 години служба. Военните ще имат Етичен кодекс, който ще се утвърждава от министъра на отбраната. Прецизират се хипотезите, при които военнослужещите могат да използват оръжие като крайна мярка, с оглед осигуряване на ефективното изпълнение на служебните им задължения и наличие на изначална яснота за правата и задълженията им при използване на оръжие във връзка с изпълнението на военната им служба в мирно време.

offnews.bg