Парламентът разреши на адвокатите да се рекламират

Парламентът отмени дългогодишната забрана за адвокатите да рекламират професионалната си дейност. Това стана с промени в Закона за адвокатурата, приети днес на второ четене по предложение на правителството.

Поправките бяха внесени през август с мотива, че сегашният закон нарушава директивата на ЕС за услугите на вътрешния пазар, която цели премахване на всички общи забрани за търговски съобщения за представителите на регулирана професия, каквато е тази на адвокатите.

Новият текст на закона казва, че както български адвокат, така и адвокат от ЕС, има право да рекламира своята професионална дейност, стига да спазва изискванията на закона и Етичния кодекс на адвоката.

Изрично се посочва, че рекламата не трябва да съдържа невярна или подвеждаща информация – специално по отношение на размера на адвокатското възнаграждение или оказването на безплатна адвокатска помощ и съдействие; не трябва да извършва сравнение с други адвокати, което не се основава на обективни характеристики; нито да разкрива данни за клиенти или техните дела; нито „да поражда неоправдани очаквания за постигане на резултат, който не зависи само от професионалната дейност на адвоката“.

Обект на реклама не бива да стават хора или техни близки, които са пострадали, жертви или на друго основание са поставени в положение, при което не могат да преценят и свободно да изберат своя адвокат.

В закона са добавени текстове, които уреждат обстоятелствата, при които адвокатите могат да общуват с потенциални клиенти чрез посредник.

Отпада от закона текстът, според който размерът на адвокатското възнаграждение „трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа“. Вместо това депутатите записаха, че възнаграждението „трябва да е справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия“. Иначе казано, долният праг, определен със споменатата наредба, беше премахнат.

Засегната е хипотезата, при която възнаграждението на адвоката не е било уговорено в договор между него и клиента. Тогава по искане на адвоката, клиента или на съда съответният адвокатски съвет с мотивирано решение определя колко се дължи на адвоката. Съветът ще се ръководи от наредба, която трябва да се изготви от министъра на правосъдието в срок от 6 месеца от влизането в сила на закона, по предложение на Висшия адвокатски съвет.

В решението, с което се определя конкретно възнаграждение, трябва се вземат предвид редица фактори – фактическата и правната сложност на случая; засегнатият интерес; условията, при които е възложено и оказано правно съдействие и защита; времето за извършване и спешността й; квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.

Решението си съответният адвокатски съвет трябва да приеме в срок от 14 дни от получаване на искането. При повече от един адвокат възнаграждението е общо за определените адвокати. По искане на адвоката съветът може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото, като това трябва да се обоснове по същия ред, описан по-горе за обичайното възнаграждение.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

https://www.dnes.bg/ …