Партийна тайна

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 4, 1990 г.
ПАРТИЙНА ТАЙНА
„Обаче днес, след краха на германският фашизъм, обрисуваният от Шпенглер изопачен образ на социализма” придоби значение вече не толкова като първообраз на това архиреакционно империалистическо движение, колкото като основа на твърденията за социализма като „тоталитарна система”, която заплашва „свободата”. Шпенглер умря, брошурата му за „прусачеството и социализма” постепенно се забравя, но разработената от него концепция за „пруския социализъм” продължава да съществува ту като демагогска платформа на фашизма, ту като плашило, чрез което съвременната буржоазна идеология се опитва да внуши на хората ужас от социализма”.
(Съвременна буржоазна философия., превел от руски М. Кожухаров, С., Наука из изкуство, 1977, стр. 167.)
Първите спомени от моето детство са свързани с думите: няма, купони, студ, дърва, заем и пари. Сега с изненада констатирам, че същите думи, с изключение на купоните, са отново най-употребяваните от много хора, но към тях са прибавени и други: партия, партиен член, партийна тайна. Всяка от тези думи си има своето значение, но последната е толкова трудно обяснима, та човек едва ли ще я разшифрова някога. Когато нещо се обяснява трудно използването на израза „партийна тайна” поставя точката. Също като героя на А. Константинов, който в такива необясними и непреводими положения „блъсва” любимата си дума – фатално”.
Това, че партията е „политическа организация, която защитава интересите на някоя класа, може да се прочете в речниците, където има и друго значение: „Комунистическата партия – висша форма на класовата организация на пролетариата”. Интересно! Значи пролетариата има няколко класи, от които най-висшата е комунистическата партия? Или пролетариат е само комунистическата партия? А може би и номенклатурата е пролетариат? Партийна тайна!
На 09.09.1944 г. стана преврат, който се осъществи безкръвно благодарение на Съветската армия, а малко по-късно падна и монархията. Това събитие се означава като падане на монархофашистката диктатура. Много думи и малко яснота. Паднала е монархията, защото фашизмът и диктатурата не допущат съществуването на многопартийна система на управление на държавата, каквато е имало тогава. След това отново кръв и убийства…
За убитите преди 09.09.1944 г. издигнахме паметници, за убитите след…
Защо, господа комунисти, направихте това, което правеше „фашисткият звяр” – убийства без съд и присъда по най-жесток начин? Нали с помощта на Съветската армия вие „възцарихте вечна обич, вечна правда над света”? защо след това избихте и затворихте водачите на другите партии, които също се бориха с монархията и нейните „деформации”, но по законен, парламентарен път? Не можете никога да преглътнете този сух залък, кой отделяха от собствената си софра тогава земеделците, за да ви хранят колкото могат в партизанските времена. Вярно е, че в модела на съветския социализъм, така ревностно осъществяван на различни равнища от вас, няма и помен от земеделска партия. Затова ли направихте „по образ свой” и казионния БЗНС? Партийна тайна!
Читателю, още ли се чудиш защо СДС се разграничава категорично и от фашизма, и от комунизма?
„Лабиринтът на Минотавъра” продължава и до наши дни, а те са свидетел на поредните чудеса на словото, впрегнато в себеоправдаващата пледоария на Б(К)СП. Основните опори в оправданията са от една страна „незнанието” за направените деформации (разбирай престъпления) и от друга – компетентността, партийната етика, раздялата със злобата, опитът в „собственото самоопарване”.
А това поражда толкова много въпроси…
Раздяла със злобата? Нима Б(К)СП не се е разделила с нея още в края на петдесетте години, след като мъртвите или затворени водачи и членове на БЗНС – Никола Петков, БСДП, РДП и всички останали партии вече не бяха конкуренти за властта? Или сега, когато има първите опити за възраждане на демокрацията у нас, в тези партии (партиите от Обединената демократична опозиция – ОДО), Б(К)СП отново вижда конкурент за властта, който може да приложи нейните „методи” за спечелване на изборите?
Господа комунисти, вие забравяте, че днес само от вашите редици се надига лозунг за нова въоръжена борба – „С кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!” Ако не сте в състояние да укротите собствените си „активни борци” ( стари и млади), то поне не го афиширайте като „раздяла със злобата”. Забравихте ли, че демокрация без „НЕ КРАДИ! НЕ ЛЪЖИ! НЕ УБИВАЙ!” е невъзможна? Забравихте ли, че отношенията между хората се градят върху професионализма и нравствеността или все още боравите с „партийна компетентност” и „партийна етика”? само преди една година се издигаше друг лозунг – „Смърт на Тренчев и неговото семейство!” Откъде ще вземете назаем, за да попълните дефицита във вашата етика и компетентност? От опита в борбите вътре в (К)СП, както се опитват да убеждават някои комунисти, или разчитате отново на внос? Партийна тайна!
Компетентност? Цели четири десетилетия различните годишни, петгодишни, дългосрочни, насрещни и какви ли не планове бяха обнародвани и обсъждани в пресата под формата на есета. Забележително! Пак вие – Б(К)СП, сте едни от първите в света (за сега последни), които превърнахте икономиката в есеистика с дълбоки емоционални преживявания преди и сега. А днес се кандидатирате да превърнете есеистиката в икономика? На тази „диалектика” би ви завидял дори и К. Маркс, а и не само той.
Доста странно звучи научноокастрената от г-н Л. Лазаров мисъл на Маркс: „Битието, както се знае, определя съзнанието”. Времената са удобни за такава интерпретация. Виждате ли, положението в момента е такова, защото ние (целият народ) наследихме от капитализма само лоши неща, които за 45 години ни направиха съзнанието на „ку-ку”, а пък членовете на Б(К)СП просто”изкукуригахме” (също като в предизборното студио), но в това време натрупахме опит. Затова само ние можем да ви изведем от кризата, защото само ние знаем как сме ви вкарали в нея.
Чудесно! На този свят всичко е възможно, но в продължението на Марксовата мисъл има диалектика, според която и „съзнанието определя битието”. А това вече никак не е удобно. Така ли е, г-н Лазаров? С какво съзнание „сме на път да превърнем труда само в средство и начин на печалба, а не за добруване в пълния смисъл на думата”? С „комунистическо съзнание” ли започваме да тъжим, че парите (или отсъствието на кръпки и тегели по собствения ми панталон) ще ни изместят от добруването? Нима по-добре платените от нас работници в Австрия, Гърция, Италия, Франция, в страните от „загниващия и загиващ капитализъм” изобщо са чужди на човечността, любовта към семейството и децата, веселието, благотворителността? Или и това е партийна тайна?
Важното е, че като част от целия български народ Б(К)СП се е променила. Толкова се е променила, та и нейните партийни членове не могат да се познаят. Но това не е толкова страшно. Достатъчно е г-н Янев да отвори партийната си книжка и там черно на бяло ще прочете „ЧЛЕН НА БКП”. Нали и в-к „ДУМА” непрекъснато твърди – „НИЕ ПАК СМЕ ТУК”. И още нещо. Пледирането на г-н Янев за стоицизъм е несъстоятелно, защото: първо – не всички, живели през „тоталитарната система”, „са рожби и възпитаници” на последната.
С. ДИВНОГОРСКИ