Categories: Свободна Европа

„Патриарха“ и „Витошка“. Как не бива да се спасява София

За изборите през 2023 ПП и ДБ правят коалиция със „Спаси София“ с едно обичайно обяснение. Борис Бонев от „Спаси София“ (СС) е взел сам 48 хиляди гласа през 2019 година, а ДБ само 10-тина хиляди над него. Казали са си: сега заедно ще вземем сбора от неговите гласове, старите на ДБ, новите на ПП и шапка на тояга, СОС е наш. Ясно като слънце: 2 кг плюс 2 кг са си 4 кг, нали?

Това питагорейско остроумие минава на Женския пазар, но с електоралните числа не излиза, пък и е обидно за избирателя. Резултатът е олимпийски. Коалицията има 23 съветници, скромно предвид амбициите. ДБ имаха 12 съветници, сега имат 7. СС нямаха никакви, сега имат 8. Не е достатъчно, за да наложиш на СОС решения, но е предостатъчно за изнудване на колегите в коалицията.

Има и една аналогия, която градският избирател от София-център разисква: в София ПП-ДБ имат в лицето на СС своето ДПС за да не останат назад от ГЕРБ. Така че голяма част от центъра гласува за „Синя София“ – очаквана реакция.

След този старт какво постигна новата градска коалиция от изборите до днес?

Скара се с центъра на София заради новата реорганизация на движението.

По-проницателен ход просто няма. Да вдигнеш на протест срещу себе си точно тези, на които разчиташ да ти осигурят победа на предстоящите избори – такова и Делфийският оракул не би съчинил.

Защо точно сега? Защо преди изборите решиха да заковат в центъра т.нар. „реорганизация на движението“?

Без разгласяване, без обсъждане, без кампания, на практика без всякаква предварителна информация, цялото движение хоп… наопаки, за доброто на града. Светкавично, по празниците, когато градът е празен. И практически секретно като десант на морските тюлени. Хората протестират на ъгъла на Патриарха и Фритьоф Нансен и май ще са там задълго. Тази авангардна форма на предизборни митинги – твоят избирател да излезе на улицата, но не за да те подкрепи, а за да застане срещу теб – май не беше пробвана досега.

Предстои да се види какъв спад в гласовете ще донесе конфликтът с трите централни градски района. Но е сигурно, че в някаква степен ще се повтори епизодът със „Синя София“, която под името КОД отклони 15 хиляди гласа и взе 3 места в СОС, традиционно смятани от ДБ за техни.

Към протеста на живущите се добавят колони протестиращи пред СОС таксита, множество интервюта в последните 10 дни, коментари в медиите на Диана Русинова, независим авторитет по транспортни въпроси. Тя дори отказва да оценява промяната като добра или лоша. Според нея тя преди всичко е незаконна, противоречи на няколко нормативни акта.

Във Фейсбук има няколко групи срещу иновациите. Сред тях са „Спаси Шишман“ и, показателно „Спасяване на София от „Спаси София“. В определени „балони“ социалната мрежа завря от възмущение, с характерни залпове от ругатни. Никой не защитава промените, освен няколко велосипедисти, които поради липса на опит с медии се объркват пред камера.

Цялата опозиция в СОС (БСП, Синя София, ГЕРБ/СДС и няколко независими) се изправи срещу това. А кметът на „Средец“ Трайчо Трайков, който е от ПП-ДБ-СС и не си пада по конфронтациите, държа реч в СОС за замразяване на проекта. Така ще е до и след изборите, тъй като следващото заседание по въпроса е към средата на юни.

Акциите на СС са встрани от сериозните проблеми на града. Те са шумни и видими, но несъобразени с живота на живеещите.

Това ни води до следващия въпрос: за какво става дума не в национален, а в местен план, спрямо града и хората му?

Центърът не е контейнер с нахвърляни в него егенета

СС, а покрай тях и ПП-ДБ не разбират една основна характеристика на града. Това не е мнение, а очевидност. Показва го фактът, че си довел маса народ до гняв и истерия. Хората там не са изсипани от самосвал в центъра и самият център не е контейнер с нахвърляни в него егенета. Това е жизнен свят, човешко всекидневие. Ето с тази най-съществена черта на града не са имали време да се запознаят от СС. Сега започват да го разбират, по трудния начин.

Градската среда като жизнена среда е комуникационно пространство. Така мисли съвременната социология. Намислил си значителна промяна, но ако тя не произтича от комуникация в тази среда, ще бъдеш Лила и Павел от „Тютюн“, а не модерен урбанист. Въпросът не е за осведомяване, информация или формално обсъждане, каквито е модно да се отчитат по бюрократичен ред.

Задачата на управлението е в отваряне на ново измерение в града видян именно като комуникационно пространство. Вътре в него идеи за промяна трябва да бъдат припознати от хората като техни, те да им станат автори, един вид политически автори, решението да стане тяхно. Позата и самочувствието на Робеспиер не са достатъчни.

Идеите за промяна трябва да бъдат припознати от хората като техни, те да им станат автори

Вероятно СС си казват: ами да, тези там си пазят удобството, паркоместата, мислят с инерциите от 19-20 век, но ние, модерните урбанисти, ще ги натиснем и ще направим живота им по-добър. Един съсед така казваше на баща ми: люсни им по един шамар и ще станат хора, за тяхно добро е, ще са ти благодарни. Шамари имаше. Благодарни не сме.

Голяма промяна на движението в тази част на центъра е необходима. Това е ясно от поне 15 години. Но тя няма да стане през главата на хората и въпреки тяхната воля. Освен вреден конфликт преди парламентарните избори акцията ще втвърди нагласите в центъра срещу всякаква промяна. Вече ще е трудно да се обясни, защо една умна реформа на движението е нужна и е в техен интерес.

Има ред, по който се правят подобни трансформации. Този ред не трябва да се преживява от големи групи хора като наказателна операция. Идея за модерен град, измислена и наложена от временна централна администрация е арогантна утопия и неизбежно ще бъде посрещната по този начин.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Arhiv