Пациентите остават без жизненоважни лекарства заради паралелния износ на медикаменти

МЗ: Паралелният износ на инсулин и други жизненоважни медикаменти трябва да се ограничи, за да бъдат задоволени здравните потребности на българите

Кой предизвиква кризата с животоспасяващи лекарства като инсулин, антиепилептични медикаменти, лекарства за ревматоиден артрит и други, и как спешно да бъде преодоляна, решаваха днес в здравното министерство представители на държавата и фармацевтичния бизнес – МЗ, Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, Българския фармацевтичен съюз и притежателите на разрешения за употреба на лекарствените продукти.

Инициатор на срещата бе заместник-министърът на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев. Той представи подготвения от МЗ меморандум за преодоляване на дефицита на лекарства, който трябва да бъде подписан от дистрибуторите.

Само през януари в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България АРФАРМ са получени 115 жалби за липса на животоспасяващи медикаменти. Сигналите зачестяват.

В същото време вносът на въпросните лекарства е в количества, надхвърлящи нуждите с над 40 %.
Според заместник-министъра на здравеопазването е необходим строг контрол върху лицата, които се занимават с паралелна търговия, за да не изчезват лекарства от аптечната мрежа. Здравното министерство предлага да се правят съвместни проверки от ИАЛ, НЗОК и Агенция „Митници“.

„На пръв поглед паралелният износ е в рамките на закона. Трябва да се направи обаче пропорционално ограничение на износа, за да бъдат задоволени нашите здравни потребности“, обяви д-р Кундурджиев.

От АРФАРМ допускат, че паралелният износ е между 6 и 10 процента от стойността на целия пазар, но е концентриран върху жизненоважните лекарства, които са евтини у нас, а в пъти по-скъпи в чужбина.

„България е донор по отношение на паралелната търговия в Европа. Проблемът е, когато тя създава дефицити и застрашава живота и здравето на българите“, смятат дистрибуторите.
Изпълнителният директор на ИАЛ доц. Асена Стоименова разкри фрапантни примери. Засечена е фактура за закупуване на лекарства на стойност над половин милион лева.

„България не е първата страна, която е изправена пред този проблем, но е последната, която не го е решила“, каза доц. Стоименова.

Според нея срещата в здравното министерство е изключителна стъпка за решаване на кризата с лекарствата. Досега строги проверки не са правени, а са останали само в сферата на намеренията.

Предстои изработването на механизъм за отчетност и контрол, за да бъдат пресечени огромните злоупотреби и да се осигури достъпът на българите до висококачествени лекарствени продукти.