Пенсионните дружества призовават за емитиране на зелени облигации

Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg

Пенсионните дружества имат интерес към зелени проекти, привлечени основно от дългосрочния ефект на тези инвестиции. Това коментира председателят на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване Евелина Милтенова по време на форума Accelerate Green.

Тя призова за разширяване на гамата на инвестиционните продукти и особено за емитиране на зелени облигации, включително и на държавно ниво. Милтенова коментира, че подобен ход вече са предприели Турция и Сърбия, които не са в Европейския съюз (ЕС), както и множество държави от общността.

Дългосрочният ефект от зеленото финансиране обаче като цяло е едно от предизвикателствата пред бизнеса, изтъкна Николай Гърнев, управляващ съдружник за България, Северна Македония, Албания и Косово в EY. Той поясни, че интересът на инвеститорите е средносрочен и доказателство за това е интересът към тримесечните отчети.

Другият проблем е балансът между „Е и S в  ESG“, тоест между екологията и социалните политики, защото не всички зелени проекти носят социален ефект, особено в краткосрочен план, допълни още Гърнев.

Зеленото финансиране обаче все повече е част от бизнеса. Проучване на EY преди две години показва, че само 15% от мениджърите са коментирали, че ESG присъства на всяко засение на бордовете. Днес този дял е вече 50 на сто.

За съжаление екологията и проблемите на климата не са водещи за много български институции, призна вицепремиерът и министър на околната среда Борислав Сандов. Той посочи, че разбирането в много от тях е, че климатът е приоритет единствено на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). В някои институции даже дигитализация все още е в начална фаза.

За сравнение по време на заседание на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) вече се коментира, че във всяка организация – публична или частна, има мениджър по устойчиво развитие, обясни още министърът на околната среда.

В своето изложение Сандов обърна внимание на „green washing-а“ (представяне на компания като зелена пред потребителите, когато всъщност нейните дейности вредят на околната среда – б. ред.) и посочи, че е сериозен проблем за отчитането на зелените инвестиции.

Например много фирми отчитат ефекта от засаждането на дървета за намаляване на въглеродния си отпечатък. В същото време въобще не е ясно дали засадените дървета са още живи, дали са спазени изискванията за засаждането или отглеждането им.

Зелените инвестиции ще имат все по-голям ефект, отбеляза още Сандов. След като беше решено, че средствата от Плана за възстановяване могат да бъдат ползвани само за устойчиви и екологични проекти, следващата стъпка на Брюксел е и 30% от парите по новите оперативни програми да бъдат насочени за зеления преход.

Вицепремиерът допълни, че банките има важна роля за позеленяването и допълни, че колкото повече се бавим със Зелената сделка, толкова повече ще плащаме след това.

На опустошена планета не можем да правим нищо – нито бизнес, нито социална политика, обясни още министърът.

Само бизнесът може да направи каквато и да е трансформация в икономиката, защото той произвежда, а всички други са потребители, допълни управляващият партньор в denkstatt Боян Рашев. Той коментира още, че светът в последните години живее все по-добре, но и потребява все повече енергия, което е свързано и с увеличаването на емисиите въглероден диоксид.

Рашев сподели, че има две условия за зелен преход и на първо място това е икономическата свобода. Само свободните хора имат възможността да са успешни и да живеят по-добре, категоричен е експертът. Другият елемент на зелената трансформация е достъпът до евтина и надеждна енергия.

Според него Европа е забравила за „аналоговата икономика“ и се е превърнала във „финансов колос на глинени крака, които до голяма степен зависят от Русия“.

https://www.investor.bg/