Пенчо Славейков – първият радетел за европеизиране на българската литература и култура

От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 724

Пенчо Славейков (27.04.1866, Трявна – 28.05.1912, Брунате, Италия) оставя след себе си незабравими стихотворения, статии, очерци, есета, преводи, оригинални антологии. Най-известни сред тях са “Момини сълзи” (1888), “Епически песни” (кн. I, 1896), “Блянове. Епически песни” (кн. II, 1898), “Сън за щастие” (1906), “На острова на блажените” (1910), “Кървава песен” (част I – III, 1911-1913), “Книга на песните” (1917) и др.

Той е първият радетел за европеизиране на българската литература и култура.

Шведският проф. Ал. Йенсен, преводач на “Кървава песен” и на други негови творби, го предлага за Нобелова награда, но преждевременната смърт на Славейков попречва предложението да бъде разгледано от Нобеловия комитет.