Препечатваме без редакторска намеса:
„Налага ми се да погостувам в Родилното отделение на Стара Загора. За стандартна, уж, процедура. И проблемите започват още на входа. Тъй като е планова операция звъня в петък, за да питам как, какво, кога. В XXI век ми казват, че трябва да отида на място и да говоря с лекар. Такси до там, санитарка на портала. Казвам аз, че преди малко питах по телефона и за какво. И се започва едно тюхкане и мърморене, кого да извика, ама не може на доктор да се обади… В един момент извика акушерка. Обяснявам защо съм там. Подробен разпит и викане на лекар. Тя ми казва да дойда в понеделник, в осем сутринта, подготвена, с нощница и чехли. Такси назад. Резултат – един час и половина, 6 лв за такси.
Отново съм на линия в понеделник, багажа в сак, в осем часа пред приемната. Не чаках много. В десет и половина бях прегледана и върната (не по тяхна вина) в къщи, с уговорката за петък да отида.
Резултат – загубена сутрин и скъсан клин. В псевдо чакалнята има четири седалки, мрежени със стърчащи краища и клина замина.
Трети опит. Вече имам тренинг и отиваме в осем и половина. Чакам само 45 минути. Преглед от много мила лекарка и – в Патология. Питам аз кога ще е манипулацията днес или утре? Оказва се, че никой не знае! Заради вероятността да е днес не мога да ям, даже вода не ми дават да пия.
И така чакам, лежейки. Да, ама съм бременна и ми се ходи до тоалетна. Добре, че е ден. В тоалетната няма осветление! Ужасена съм – как ще ида през нощта? Както и да е, все още е светло. В стаята ще си мия ръцете. И установявам, че топла вода НЯМА! Оптимист съм и решавам, че явно само в стаята има проблем или просто е свършила. Да, ама не! „Съкилийничките“ ми ме святкат, че откакто са тук не е имало! А е средата на август, жеги, имаме нужда от душ.
Освен Патологична бременност на етажа са и Реанимация, прясно оперирани, след секцио. Тоалетната ни е обща, санитарката също, липсата на топла вода и тя.
И после се ядосвам на себе си – голяма работа, че в ерата на компютъра са ме разкарали до тук да питам за една манипулация. А как преди нея ще се измия ще мисля когато някой ме информира кога точно ще е тя!
Кранчето с червено на чешмата е за студена вода. Другото си се върти във всяка посока, но вода не пуска.“
Читателката ни пожела да остане анонимна.
Сарми – едно от най-любимите ястия в българската кухня, което носи със себе си традиции,…
България е колонизирана от Запада. Това твърдение се чува все по-често от противниците на европейското…