Петльовден или Денят на мъжката рожба и легендата как майка спасила сина си в тъмните години на еничарството

Както с много от празниците в българския църковен календар по стар и нов стил си ги отбелязваме по два пъти през 13 дни, щом утре (21 януари) отново ще честитим на акушерите Бабинден, както беше и на 8 януари, защо днес да не е първият „Петльовден“, който пък официално го знаем, че е на 2 февруари. Поне така е по канона на БПЦ.

[ad id=“255238″]

Когато говорим за „Петльовден“ или „Денят на мъжката рожба“, не е лошо да знаем какъв е всъщност празникът и какво се отбелязва. Днешното му значение е съвсем избягало от първоизточника.

[ad id=“225664″]

Легендата за този празник ни води във времената, когато българският народ е плащал т.нар. „кръвен данък“ – малки момчета са били вземани от родителите им за еничари. Тогава една майка скрила сина си и не искала да го даде. Турците се заканили, че на другия ден ще се върнат и ако откаже отново, детето ще бъде заклано. Младата жена отговорила, че по-скоро сама ще заколи рожбата си, отколкото да го види отведен за еничар. На другата сутрин жената станала рано, скрила сина си далеч от селото, и когато се върнала заклала петел. С неговата кръв намазала прага на дома си. Когато дошли турците, останали стъписани от майчината постъпка. Ето защо денят се отбелязва като празник на мъжката рожба, на мъжкото начало.