Петте закона на глупостта

Италианският историк-икономист Карло Чипола, по своя професионален път имал достатъчно време да се сблъска с глупостта. На базата на богатия си опит, той разкрива с какво са опасни идиотите и формулира пет основни закона на глупостта. Знаейки, че не обичате дълги размишления, ви представяме вкратце неговите закони, макар изложението да губи много от това. Ето ви законите, които да използвате с профилактична цел:

Първи закон на глупостта

Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го обкръжават. Глупаците винаги изникват внезапно отнякъде и успяват да разрушат дълго граденото.

Втори закон на глупостта

Хората не са равни по интелект – едни са глупави, други – умни и това се определя не от културни фактори, а от природата. Образованието няма отношение към количеството на глупаците в едно общество.

Трети закон на глупостта

Глупак – това е човек, чиито действия водят до загуби за околните, но при това не носят полза на самия него. Вредата е всеобща. Тъй като липсва логика в техните действия, те не могат да бъдат предвидени и обезопасени. Рационалното действие срещу нерационална структура най-често е губещо.

Четвърти закон на глупостта

Вероятността един човек да е глупав, не зависи от други негови (често много положителни) качества. Съществуват много глупаци, които са енергични, инициативни, жизнeрадостни и с обществено насочен хъс. Когато те, вследствие на тези си качества, неминуемо попаднат във висши институции и им бъдат дадени управленски и социални пълномощия – можем да си си представим мащабите на вредата, която са способни да нанесат.

Пети закон на глупостта

Глупакът е най-опасният тип личност. Той е по-опасен от бандита. Целта на един обикновен бандит е проста – преход на имуществото от един човек у друг. Идеалните бандити обичат стабилността. Пример – онези дълбоко корумпирани общества, където бандитите изземат по-голямата част от благата, а окрадените граждани търсят своето, несъблюдавайки много-много законите. Но всички са заинтересувани от една обща стабилност и достигнат ред. Когато на сцената излизат глупаците, системата влиза в неравновесие. Благата не се преливат, а направо се унищожават, обществото обеднява и това често води до кървави конфликти. Всички са губещи.

Историята подтвърждава, че във всеки период едно общество прогресира тогава, когато на власт се намират достатъчно умни хора – почтени или не, които да сдържат активните глупаци. Обратно – когато глупаците намерят обществено призвание, то регресът вследствие на разрушителната им нелогичност, е неминуем.

Или както е казал Шилер: „Срещу глупостта са безсилни дори боговете.“


image0 (9K)