Преди около пет месеца обаче се появи нов коронавирус, който постави SARS и MERS в малкия си джоб. Пандемията от COVID-19 постави на колене почти цялото земно кълбо. Заразените вече са около 2 милиона, а близо 100 хил. изгубиха живота си. А всичко това бе потигнато от един абслютно миниатюрен вирус.
Но за тези пет месеца количеството от знания, което натрупахме за този нов вирус, е впечатляващо. През това кратко време се проведоха безпрецедентно количество проучвания. Светкавично започна и създаването на ваксина, която е на път да бъде изобретена по-бързо от всякога.
Но въпросът е следния – какво знаем за COVID-19 и достатъчно ли е да се справим с вируса и да сложим край на епидемията?
Почти е сигурно, че вирусът произхожда от прилепи, които са изградили сериозна имунна система срещу подобни заболявания. Тази силна защита кара вирусите да се възпроизвеждат още по-бързо, за да успеят да я преодолеят. Така прилепът се превръща в инкубатор за бързо множащи се и силно заразни вируси. След това, когато тези вируси се прехвърлят към бозайници с по-слаба имунна система, те много бързо се разпространяват из популацията на новите си гостоприемници. Повечето данни сочат, че Sars-CoV-2 е започнал да заразява хората чрез посреднически вид, като панголини.
„Този вирус вероятно е прескочил от прилеп в друго животно, то вероятно е било близо до човек, може би на пазар“, казва вирусологът проф. Едуард Холмс от университета в Сидни пред The Guardian.
„И така, ако дивото животно е заболяло от вирус, дошъл от прилеп има голяма вероятност след това вирусът да се разпространи към човек, който е в близост с животното. Тогава този човек ще се прибере вкъщи и ще го разпространи на семейството си и ще пламне огнище“, обяснява той.
Що се отнася до предаването на Sars-CoV-2, това се случва, когато водни капчици, съдържащи вируса, се изхвърлят от заразен човек при кашлица или кихане.
Вирусните частици се вдишва от друг човек и влизат в контакт с клетките в гърлото и ларинкса. Тези клетки имат голям брой рецептори – известни като Ace-2 рецептори. Вирусът има протеинова повърхност, която успява да влезе в рецептора, а през него, той попада в РНК-то ни.
След като влезе вътре, тази РНК той започва да се репликира. След това излиза извън клетката и инфекцията се разпространява. Тук се намесват антителата, генерирани от имунната система на организма, които нападат вируса и в повечето случаи успяват да спрат прогреса му.
„Инфекцията причинена от COVID-19 по принцип е лека и това е тайната на успеха на вируса, казва професор Джонатан Бал от Университета на Нотингам. – Много хора дори не разбират, че са се заразили и затова ходят на работа, по супермаркетите и обществените места, заразявайки другите.“
За разлика от него SARS, който също е причинен от коронавирус, предизвиква симптоми при почти всички и кара убиват един на всеки 10 от заразените. В повечето случаи тези пациенти са хоспитализирани и това спира разпространението на вируса сред останалата част от обществото. Но по-лекият COVID-19 избягва този проблем, който води до прекъсване на веригата на предаване.
Но макар че е по-лек, това не означава, че COVID-19 не убива. Движейки се надолу по респираторния тракт, вирусът може да стигне до белите дробове, които са още по-богати на Ace-2 рецептори. Много от тези клетки биват унищожени, а белите дробове се претоварват с мъртвите клетки. В тези случаи пациентите ще се нуждаят от интензивни грижи.
Още по-голям проблем е, когато имунната система на даден човек реагира реактивно и започне да напада и клетките на белите дробове в опита си да се справи с вируса. Този процес може да излезе извън контрол и така възпалението се задълбочава. Това е известно като цитокинова буря. (На гръцки „цито“ означава клетка, а „кино“ означава движение.) В някои случаи това може да убие пациента.
Защо цитокиновите бури се появяват при някои пациенти, но не и сред по-голямата част от заболелите, не е ясно. Вероятно е някои хора да имат Ace-2 рецептори, които са малко по-уязвими при атака от коронавируса, отколкото тези на повечето хора.
Лекарите, лекуващи пациенти с COVID-19, откриват доста високи нива на неутрализиращи антитела в кръвта им.
„Ясно е, че имунната система отговаря на инфекцията от COVID-19“, казва вирусологът Майк Скинър от Imperial College London. По думите му, създадените антителата ще осигурят защита срещу бъдещи инфекции – но тази защита няма да продължи цял живот. Според повечето вирусолози, ще сме предпазени само за година или две.
„Същата е ситуацията и с другите коронавируси, които се разпространяват сред хората, казва Скинър. – Това означава, че дори и повечето хора да бъдат изложени на вируса, той вероятно ще се превърне в ендемичен – което означава, че ще видим сезонни пикове на това заболяване.“
Накратко – вирусът ще бъде с нас известно време. Но може ли да промени своята вирулентност? Някои изследователи предполагат, че тя може да стане по-малко смъртоносна. Други твърдят, че може да мутира, за да стане по-опасна. Според Скинър трябва да разгледаме тази пандемия от позицията на вируса: „Той се разпространява много добре по света. Справя се добре. Промяната няма да му донесе полза.“
„В крайна сметка именно разработването и внедряването на ефективна ваксина ще ни освободи от заплахата от COVID-19“, казва Скинър.
Списание Nature съобщи, че са започнали 78 проекта за разработване на ваксина по целия свят. Сред проектите, които са в ход, са ваксинална програма, която е в първа фаза на тестове в Оксфордския университет, два са в американските биотехнологични корпорации и още три в китайски научни групи. Много други разработчици на ваксини казват, че планират да започнат тестове върху хора тази година.
Този забележителен отговор предизвиква надежда, че ваксина срещу COVID-19 може да бъде разработена за доста кратко време. Ваксините обаче изискват мащабни проучвания за безопасност и ефикасност, а това е ужасно дълъг процес. За това някои учени предложиха начин за ускоряване на процеса – чрез умишлено заразяване на доброволци с вируса, за да се определи ефективността на ваксината.
„Този подход има рискове, но има и потенциал да ускори тестовете на ваксината с много месеци“, казва Нир Ейал, професор по биоетика в университета в Рутгерс.
Доброволците трябва да бъдат млади и здрави, подчертава той: „Те ще бъдат внимателно наблюдавани и ще имат достъп до интензивни грижи и всякакви налични лекарства.“
Резултатът може да бъде ваксина, която ще спаси милиони животи, а тя ще е готова за употреба за много по-кратко време от тази, преминала през стандартните три етапа на тестове. Ала умишлено заразяване на хора, по-специално доброволци, на които биха били предоставени плацебо ваксини като част от изпитанието, е противоречиво.
„Ще трябва да обмислим това много внимателно, казва професор Адам Фин от университета в Бристол. – Младите хора може да искат да се включат в подобен експеримент, но това е вирус, който убива по-странния млад човек. Все още не знаем защо. Въпреки това третата фаза на изпитване е далеч, така че имаме време да осмислим идеята внимателно.“
Днес.бг
Омега-3 мастните киселини са есенциални мазнини, които играят ключова роля за здравето на човека. Тялото…
„Биг Брадър“ е едно от най-известните риалити шоута в световен мащаб, оставило своя отпечатък и…
Гинко билоба е едно от най-старите дървета в света и е известно със своите лечебни…